Джулиет Мийд - Близки непознати

— Какво е това?

Маги извърна глава и изгледа краката си отзад, където пръстът на Оливър се движеше по протежение на вената.

— Оливър, ние, които раждаме деца, ги наричаме разширени вени. На левия крак я получих, когато бях бременна с Лили, а от Артър имам тази на десния крак. Не е приятна гледка, нали?

Ол целуна нежно и двете.

— Красиви са. Най-красивите бойни белези, които съм виждал. — Той отново ги погали и Маги забеляза как се просълзи.

— Ол! Не мога да повярвам, че тъкмо ти се развълнува при вида на разширените ми вени. — Тя не обичаше, когато Оливър ставаше сладникав. За щастие това му състояние никога не продължаваше дълго.

— Наистина се развълнувах, Маги. Повече от когато и да било. — Плъзна ръка по тялото й, обхвана едната й гърда и после неочаквано седна.

— Джанис! — извика. — Може ли да ти оставим децата за около час? Знам, че ще ги гледаш довечера, но дали ще може да ни заместиш за един час?

— Разбира се! Ще им дам да обядват. Печем хотдог. — Тя се показа над парапета на верандата. — Оливър, отново ли изгаряш?

— Може и така да е.

Маги и Оливър се оттеглиха в спалнята, разположена в ъгловата стая на къщата. Соленият бриз нахлуваше през отворените прозорци.

Кристи реши да даде коктейл за всичките си нови съседи и се обърна за помощ към Едуард, с молба да състави списъка на поканените.

— Коктейл ли? Никой в Комптън Пърлу няма да разбере какво става, Кристи. Много ще ги разглезиш.

— Искам само да се уверя, че каня хората, които заслужават, Едуард. Помислих си да поканя всички, с които ни запозна, но не знам дали се разбират помежду си.

— Всичко ще бъде наред, стига да не се свалят. Всъщност като си помисля, вероятно ще е още по-добре, ако наистина започнат да се свалят. — Едуард размишляваше. — Ще се превърне в легендарен случай. Хайде сега да започваме списъка на гостите. Чакай да видим. Аз, разбира се.

— Естествено.

— Смахнатата Луси и Чарлс Уикъм-Едуардс.

— Защо я наричаш смахната, Едуард? На мен ми изглежда съвсем нормална.

— Нали знаеш, Кристи, външният вид лъже, особено при англичаните. Майстори са на преструвките. За да бъда честен, ще ти кажа, че Оливър го измисли. Той умира да измисля какво ли не. Покани сър Найджъл, семейство Хенгъм, а също и Имоджин и Къртис.

— Как е фамилното им име?

— Имоджин Бъркли и Къртис Ейбръмс. Адресирай поканата до Имоджин и Къртис.

— Искаш да кажеш, че не са женени?

Едуард й прошепна с поверителен тон:

— Живеят в грях, но не казвай на никого, че аз съм ти го казал. Освен това покани Бил и Сара Тренчър от Голямата къща.

— Това не е ли петролният милионер, с когото ме запозна? Мъжът с червеникавокафявия жребец? — Едуард бе представил Кристи на Бил, който яздеше огромния си кон и в същото време разтовареше по клетъчния си телефон.

— Всъщност милионер от вторични суровини, Кристи, той не обича да се споменава за това. Откакто купи имението, се оттегли от бизнеса и колкото по-малко се говори за него, толкова по-добре. Луси никога не пропуска възможност да го попита дали може да й даде съвет за някоя купчина боклуци, които е събрала в конюшнята, на него му става много неприятно.

— У нас ценим хората, които са се издигнали със собствени сили.

— Аз предпочитам жени, които сами са, се издигнали. Не е лошо да поканиш викария и жена му…

— Няма ли да имат нищо против, че ще присъства… неженена двойка?

— Боже мой, не! Викарият не е такъв човек, освен това играе крикет с Къртис, а по тези места средното число на ударите в крикета надминава всякакви морални съображения. Ще трябва да поканиш Бриг — бригаден генерал Нютън-Баулс, той много се прояви във Войната в Персийския залив, жена му е дребничка и прилича на мишка, а той непрекъснато я тормози — казва се Марта, много подходящо. Ако искаш да има и по-млади хора, покани Джорджи Ламингтън и съпруга й. Къщата им винаги е пълна с гости. Ще й се обадя от твое име и ще й съобщя. Сигурен съм, че ще се зарадва. Чакай сега да видим… кой още заслужава да бъде поканен? Разбира се, Оливър трябваше да бъде тук и жалко, че го няма.

— Нали? — изрече Кристи натъртено.

— Старият Оливър е душата на компанията… Може да се обърнеш и към някои фермери, с тях човек може да се посмее — особено с някои. Артър Кромли от Кромли Хаус например, собственик е на няколко хиляди акра. Негодникът ги е засадил с рапица и полето прилича на някоя ужасна и евтина испанска картина, но предполагам това е цената на членството в Европейския съюз. Аз ще доведа Хилъри от аукционната зала, ако разрешаваш. Може да те развесели.