Джулиет Мийд - Близки непознати

Кристи кимна малко смутена, че Едуард използваше огледалото единствено, за да се наслаждава на гледката.

След като се настаниха в „Сребърното рало“ близо до огъня, който гореше весело, въпреки топлото време, донесоха им бутилка кларет и взеха поръчката им за обяда. Едуард свали сакото си, охлаби вратовръзката си, облегна се назад и разроши с ръка пригладената си, леко прошарена коса.

— Какво удоволствие е човек да обядва с красива жена.

— Не можеш да се оплачеш от липса на приятелки, някои от тях са красиви и обзалагам се, че флиртуват с теб — Луси, Маги…

Едуард се усмихна и издърпа вратовръзката си.

— Луси флиртува с всеки мъж между седемнайсет и сто и дванайсет години. Към мен никоя от тях няма специално отношение. А Маги е друга работа. Както и да е, никога не си ни виждала заедно. Какво те кара да мислиш, че тя флиртува с мен?

— Женска интуиция — предположи със сладък глас Кристи. — Винаги говориш за нея като че ли много я харесваш.

— Вярно е, и тя заслужава това. Много, много съм привързан към Маги Калахан. Тя заема особено място в сърцето ми.

— Знам. Може да съм тук отскоро, но винаги съм смятала, че подушвам бързо това-онова. — Кристи ровеше салатата с вилицата си. — Взаимно ли е?

— Много странен въпрос. Всъщност аз самият съм си го задавал. — Тонът му, който в началото на разговора беше шеговит, омекна забележимо. — Когато тя е тук, имам чувството, че съм я познавал през целия си живот, няма нещо, което не бих могъл да споделя с нея. Тя е добра приятелка. Сега, когато я няма, е, малко ми е трудно да определя какво чувствам. По дяволите, липсва ми. Също и Оливър, разбира се. Свикнал съм да се виждаме. Всички заедно или поотделно, както и да е. Може би съм по-привързан към Маги, защото Оливър прекарва доста голяма част от времето си в Лондон, а ние с нея си правим компания — аз в самотата си на ерген, а тя, когато й дотежава да бъде жена без съпруг.

— Представям си много добре. Сигурно ви е приятно — окуражи го Кристи.

— Да, благодаря на съдбата. Не знам защо ти говоря за това. Предполагам, че е по-лесно човек да се довери на непознат. Може би това е една от причините католиците да се оправят толкова добре. — Доизпразни бутилката в чашата на Кристи, по-голямата част от нея бе изпил сам, и даде знак на келнера да донесе нова.

— Според теб Оливър има ли приятелка, неомъжено момиче, с което поддържа връзка, докато е в Лондон и се прави на ерген?

Едуард се развесели.

— Не мога да разбера какво ви става на вас, жените. Маги ми зададе подобен въпрос малко преди да заминат. Явно много ви занимава идеята за изневяра. Това ми напомня мисълта на Джордж Бърнард Шоу: „Какво е добродетел, ако не солидарността на женените?“. Хубава мисъл, нали? За съжаление не е вярна. Но да се върнем на въпроса ти, нямам ни най-малка представа дали Оливър има приятелка. Бих извил врата му, ако чуех подобно нещо, но не ми е съобщавал.

— Вероятно не му се иска да извиеш врата му.

— Би бил ненормален, ако някога изневери на Маги. Всъщност понякога наистина е същински идиот.

— Питам те само защото в момента чета една книга, която намерих в Бокхемптън. В нея се разказва за много силна страст, която е осъдена да се изпепели. Искам да кажа, описана е взаимна любов, но по различни причини двамата трябва да се разделят. Вероятно това съм имала предвид, когато зададох въпроса си.

За миг Едуард Арейбин придоби ужасно тъжен вид.

— Понякога тези неща се случват, не можеш да се бъркаш в живота на другиго само защото си мислиш, че го обичаш. Никой няма това право.

— Така ли? — възрази невинно Кристи. — Нали във войната и любовта няма правила?

— Не, не е така. На война може би, но ако си влюбен, не можеш да играеш на покер и да заложиш покрива над главата си. Просто не можеш. Особено когато не си сам, до теб има и други — деца и така нататък. Това е моето мнение.

Кристи отпи от виното. Мислите й се насочиха не към децата на Калаханови, а към Джейк. Никога не би извършила нещо, което да заплаши щастието му, дори и животът й да зависи от това.

— Значи смяташ, че Оливър никога не е имал тайна любов? Не е изживял някаква голяма страст — усмихна се така, че Едуард да не си помисли, че го пита на сериозно, — която да е изоставил заради Маги?

— Отвън човек никога не знае нищо за нечий брак, освен ако не е вътре в нещата. Искам да кажа, че само двамата си знаят. Някои двойки на пръв поглед изглеждат щастливи, а бракът им е разкапан из основи, други пък — старомодни, поочукани изживяват най-сладкия брак. Но да отговоря на въпроса ти — той бутна настрани чинията си почти недокосната, — не, не смятам, че Оливър е имал тайна любов, която е изоставил. Ако обича някого, това е Маги.