Джулиет Мийд - Близки непознати

— Няма да ме има само трийсет и шест часа.

— Ако ме питаш, цели трийсет и шест тъжни часа. Бихте могли да дойдете и вие с децата.

— Защо, да ви развалим клюкарската среща ли? Да ви отнема възможността да злословите по мой адрес? Дори не мечтая за подобно нещо. Не искам да преча на приятелството ти, освен това знам, че винаги предпочиташ да се виждате с Патрик насаме. Както и че обичаш да се виждате с Еди насаме. Имам доверие и на двамата.

— На мен и Патрик ли?

— Ъхъ.

— Защото е гей ли?

— Именно затова. Ако не беше гей, нямаше да те пусна да заминеш сама — изрече лаконично Оливър.

— Не говориш сериозно, нали, Ол?

— Е, разбира се, бих те пуснал да отидеш да се видиш с някой свой приятел, но не би ми било приятно. Няма да заспя цяла нощ от мисли какво ли става. — Каквото и да говореше Оливър, той никога не се бе замислял сериозно по въпроса дали Маги би му изневерила.

— А ти какво смяташ, че мисля, когато си сам в Лондон?

Оливър не отговори.

— Ол? — настоя тя. — Трябва ли да ти вярвам?

— Не ми ли вярваш?

— Невинаги. Възможно е да имам причини да не ти вярвам. Понякога, когато ми казваш нещо или споменаваш с кого си, не знам да ти вярвам ли, или не. Предполагам, че това се дължи на Луиз.

— За бога, Маги! Няма ли да се откажеш от тази тема? Разказах ти всичко, изповядах ти се напълно, извиних ти се. Разбрахме се да не говорим повече за това. — Тонът му беше отчаян.

— Ако не говоря, не значи, че не мисля по този въпрос. Според мен сгрешихме, когато се споразумяхме да не говорим за това.

— Магс, цели две седмици непрекъснато разисквахме Луиз. Говорихме за нея много по-дълго, отколкото някога съм мислил за нея, да не говорим пък колко съм спал с нея. Ако тя поначало не ми беше станала досадна, бих загубил всякакъв интерес към нея, докато цели две седмици я обсъждахме с теб. Казах ти какво се криеше зад всичко това — бях изплашен. Плашех се от това, че съм поел ангажимента да живея с един човек до края на живота си. Луиз беше нещо като неволна, рефлекторна реакция. Последен салют на умиращия войник. Нищо повече от това. Важното е, Магс, че не беше любов. Беше само секс.

Маги усети как стомахът я свива.

— Значи, когато е само секс, това не се брои, така ли? Може свободно да се любиш, с която си пожелаеш, при условие да не я обичаш.

— Разбира се, че не обичам никоя жена, освен теб.

— Спал ли си с друга жена, Ол? След Луиз? Имал ли си други връзки? — Ето, най-после зададе въпроса, който толкова я мъчеше.

— Не, Маги, за последен път ти казвам — не. Защо не ми вярваш? Наблюдаваш ме непрекъснато, а твоето недоверие към мен пречи повече на брака ни, отколкото ако наистина имах връзка. Но нямам — добави той бързо. — Няма ли да престанеш да привикваш стари духове! Исках да кажа, че е различно да ревнуваш заради някакъв флирт и да ревнуваш жена си, защото се е влюбила в някого. Извинявай, но едното е дребно чукане, прегрешение, ако искаш, така го наречи, а другото е измяна.

— Значи няма да ревнуваш, ако пофлиртувам с някого и спя с него? С Патрик или с някой друг?

Оливър се заля от смях.

— Ако успееш да спиш с Патрик, обещавам ти, че ще изям старата си шапка, преди да започна да ревнувам. Дори ще те потупам по гърба. Ето това наричам аз да минеш от върховното към ужасното. Искам да кажа, Магс, че не си жена, която би се забъркала с банална сексуална връзка. Ако някога имаш връзка, то ще бъде, защото наистина обичаш някого.

— Значи тогава ще ревнуваш?

— Да ревнувам? Направо ще убия негодника, след като съм убил теб. Или може би първо него ще убия. Още не знам.

— Значи главното, което искаш да ми кажеш, е, че ако ти ми изневериш, това е само чукане и не означава нищо, затова няма никакъв смисъл да те ревнувам, но ако аз ти изневеря, това ще бъде, защото имам чувства и затова ще ме убиеш?

— Единственият път, когато съм ти изневерил, бе с Луиз, иначе съм ти бил верен, с една дума, кратко и ясно, това е истината. — Оливър сияеше.

— Невероятно удобна система, какво ще кажеш, Ол? Връзката ти с Луиз не е означавала нищо, разказа ми всичко, макар да не забравяме, че аз я открих, и после всичко е пито-платено, а ако аз имам връзка, ще се стигне до убийство, така ли?

— С кого възнамеряваш да имаш връзка, Магс? Това ме интересува. Подскажи ми някои имена.

— По дяволите, не съм мислила. С когото и да било… с Боб Брейтуейт, с Патрик, с Чарлс Уикъм-Едуардс, с Едуард Арейбин… Няма значение, изброявам ги само заради спора, който водим.

— Добре, само заради спора, твой забележителен навик, скъпа моя, но хайде да ги обсъдим… — Той преброи съперниците си на пръсти. — Съседът Боб отпада. Той е дебел мързелив простак, интересуват го само резултатите от бейзбола, а Джанис направо би те наградила, за да я отървеш от него. Според мен ще направиш истинска лудост. Патрик — казах ти вече, че хрумването ти е направо смешно, по-скоро бих изял старата си шапка. Патрик желае мен, а не теб. Идеята за Чарлс е още по-невъзможна, Луси така го върти на пръста си, че никога не би могла да го откъснеш от нея, а за Едуард просто е смешно също като за Чарлс.