Джулиет Мийд - Близки непознати

— Защо?

— Защо ли? Просто така, затова! Той е най-близкият ми приятел, достатъчно възрастен е да ти бъде баща, най-много би могъл да ти бъде брат, не притежава капчица романтика, но дори и да има, ти не си негов тип и най-после, понеже си моя жена. Нелепо е. Точка.

— Не е достатъчно възрастен, за да ми бъде баща, освен ако не ме е заченал на дванайсет години, а откъде, по дяволите, знаеш, че не съм негов тип? Ол, ти винаги свеждаш въпроса до мъжа, а не обръщаш внимание на жената. Задаваш въпроса по този начин: „Дали биха спали с Маги?“, а не „Дали Маги би спала с тях?“, а това е ужасно унизително. Смяташ ли, че цялата история на човечеството се гради върху избора, който мъжете са направили? Да не мислиш, че жените просто седят и чакат някой да ги избере, после някой да ги изостави или да ги стъпче, докато те се борят да оцелеят?

— Признавам, че възгледите ми може да не са особено съвременни, Магс, но наистина смятам, че когато въпросът опре до секс, мъжът е силният индивид, мъжете се борят и те са тези, които правят избора. Все пак те извършват оплождането, жените раждат и отглеждат децата. Затова когато използваме думата „майка“ всички знаем какви асоциации предизвиква — грижа, утеха, защита, успокояване, отглеждане и такива дивотии, а когато кажем, че някой е станал „баща“, това означава, че спермата е оплодила дяволското яйце. Раз-прас. Ето това е. Бам-бам, спермата среща яйцето. Чувал съм една тъпа теория, че първичният носител избира своя сексуален партньор, но според мен това е чиста глупост. Твърдя, че всички жени са обект на похотливостта на мъжете, грубо казано. В това се състои нашата огромна отговорност, това се очаква да извършим и от него трябва да се възползваме. Когато някой каже какво прекрасно дете е Лили, това за моя заслуга ли се смята? В никакъв случай. То означава „каква чудесна майка трябва да е Маги…“, така че не ни отнемай единствената отговорност, на която честно държим. Ако се обърнем към действителността и стигнем до самата основа, до дъното, сексът е свят на мъжа. Затова, когато налудничаво предлагаш потенциалните си любовници, аз анализирам мъжете и техните мотиви, а не твоите. В този случай ти заемаш второстепенно място. — Замълча и я потупа по ръката. — Не съм имал никакво намерение да проявявам неуважение.

— Бъди спокоен, не го възприех така. Просто проявих любопитство.

— Вие, хора, свършихте ли? — попита Уенди и се зае да бърше масата около тях.

— Да, свършихме, Уенди. Наистина свършихме. Ти сигурно чакаш да си тръгнеш към къщи. — Оливър й намигна.

— Не. Стойте колкото искате, Оливър. На почивка сте. Явно, че прекарвате добре.

Когато най-после си тръгнаха от „Лошия Боб“ и оставиха на Уенди 20 процента от сметката, Маги взе няколко решения. Реши никога да не казва нищо на Оливър за случилото се с Едуард. Прие, че Оливър може да не беше имал връзка след тази с Луиз, но нямаше причини да предполага, че в бъдеще нямаше да има други, затова стигна до извода, че мъжете от човешката раса определено се делят на два типа. Австралийската пустинна мишка или тип „А“ беше по природа полигамна, по характер агресивна и притежаваше три преобладаващи качества — хвърляше око на женските, имаше инстинкт за преценка на съперниците си и пълна липса на отговорност за действията си. Мъжът — бабуин или тип „Б“ мислеше и планираше действията си дългосрочно — той отдавна е свикнал така. Той прави избора си, знае какво ще стане — добро или лошо, но остава верен, независимо какво се случва. Маги се замисли дали бе възможно да раздели и жените на същите категории, но стигна до отрицателно заключение. Вероятно някои жени започваха кариерата си като мишки, но когато стигнат четирийсетгодишна възраст, те вече са преживели всичко независимо дали по свой избор, или поради физическа неизбежност и повече или по-малко са се превърнали в бабуини. Маги не се и съмняваше, че се е омъжила за пустинна мишка, много привлекателна при това, забавна, но която все пак си оставаше мишка. Мишката е доказала, че е приемлив партньор в сезона на палуването и оплождането, но като спътник до края на живота има някои отрицателни качества. Остана да я гложди въпросът дали от двата възможни вида е избрала по-добрия.

Покана, напечатана на пергаментова хартия:

Госпожа Гейбриъл Макарти

ви кани

в Бокхемптън Хаус

Комптън Пърлу

Събота, 6-ти август 1993 г.

Коктейл, 6:30 ч. Телефон за отговор: 0873 655381

Събота, 6-ти август, изгря ясен и слънчев за голяма радост на Кристи. До четири часа следобед тя успя да подреди няколко малки, покрити с ленени покривки масички в градината, върху всяка аранжира по различен начин ароматен грах, рози и зеленина, на всяка постави пепелник и разположи около тях по два до четири хубави стола от ковано желязо, които бе наела за случая. Подноси с пищни закуски чакаха върху кухненската маса, готови да бъдат затоплени от Джоун Мейсън, която се престара до такава степен, че си бе вързала бяла престилка. В гостната Кристи подреди голямата маса като бар. Провери всичко за трети път, за да се увери, че не е забравила нещо, не можеше да се сети за питие, което да не е осигурила и бе сигурна, че може да разчита на Гейб да изпълни всяка молба на гостите, с изключение на нейния специалитет, който беше нарекла „Оук Ридж“ и щеше да приготвя сама, основните му съставки вече бяха готови. Надяваше, че гостите й ще проявят повече авантюристичен дух и ще се откажат от обичайните, чаша бяло вино или джин с тоник. Ако успееше да убеди поне половината от тях да опитат коктейлите „Оук Ридж“, „Морски Бриз“, или „Старовремски“, щеше да бъде доволна. Всички приеха поканата й и списъкът с гостите набъбна до двайсет и седем благодарение на две последни попълнения — Луси попита дали би могла да доведе Ан Винси от Уилтън, която просто „умирала“ да се запознае с Кристи, а Марджъри Хенгъм се обади и каза с изключително доволен глас, че ще доведе Джулиън Паргитър „нашият почетен член, мила“, с когото имали уговорена среща да вечеря у тях същият ден.