Джулиет Мийд - Близки непознати

Хилъри се приближи до масата и помоли Гейб за малка чашка портокалов сок без лед. Когато Кристи поведе Едуард към градината, вече заприиждаха и други гости, Хилъри изостана назад, загледан в персийските килими на пода в гостната, и подритна ъглите им с крак. Едуард изохка на глас, върна се в къщата и дръпна колегата си.

— Не са ни повикали тук за оценители, Хил, за бога, дръж се като хората. Къщата дори не е тяхна.

— Тъкмо затова използвам възможността да проверя какво притежават собствениците — изрече бавно Хилъри. — Не рискуваме да обидим чувствителен собственик, като му кажем, че високо цененият от него бюфет, който е смятал, че е от периода на Регентството, е истински фалшификат.

— По случайност познавам собственичката много добре и нея не я интересува дали бюфетът й е истински, или не. Ела при гостите.

След един час, когато всички гости бяха пристигнали, Гейб се залепи за бара, за да смесва екзотични коктейли, докато Кристи наобикаляше групичките. Всички, с изключение на Хилъри, разбира се, похвалиха специалитета на дома и поискаха да узнаят съставките на коктейла.

— Няма да се похваля, че е лично мой, измислил го е един от нашите американски писатели — Е. Б. Уайт, вероятно сте го чували? — Чарлс Уикъм-Едуардс кимна ентусиазирано, макар и да знаеше по-малко за… как точно му беше името, отколкото за структурата на санскритските стихове. — По 50 грама сок от лимон, мед, сух вермут и кайсиев ликьор, най-отгоре се залива с 225 гр джин от Бомбай.

— Вие, южняците, държите на пиенето, нали?

— Мили, там, откъдето идваме, хората пият мартини така, както другите взимат аспирин.

— Е, много се радвам да го чуя. Имам чувството, че хората в долината ще се пристрастят към тази смес. Как я наричате?

— Няма определено име.

— Ще извикаме викарият да я кръсти, може да й даде местно название, може би Бокхемптън… или Пърлу? — предложи Чарлс.

— Какво ще кажете за Калахан? — каза невинно Кристи. — Заради липсващите приятели?

— Ами, съгласен съм. Оливър ще се зарадва! За него това ще бъде постижението на живота му — коктейл, наречен в негова чест. Ще отида да видя дали Гейб има още да ми долее, за да предложа тост.

Всички се бяха издокарали за случая, въпреки че Кристи никога нямаше да узнае какви съвещания бяха провели дамите от долината, за да изберат точно как да се облекат като за коктейл. Вечерта беше топла и задушна, въздухът благоухаеше, витаеха старовремски заклинания, английските розови градини се сливаха със златистите тонове на американския Юг. Хубави и грозни жени с обувки с високи токове тракаха по каменните стъпала нагоре до къщата и бодяха като с шила не чак дотам поддържаната морава на семейство Калахан. С напредването на вечерта гласовете ставаха по-високи, напитките се пиеха по-бързо, вече бяха минали на самообслужване, тъй като Луси настоя Гейб да се присъедини към гостите, ехтяха смехове, но най-мелодичен бе смехът на Кристи. Тя обикаляше от група на група, Гейб следваше с няколко минути закъснение нежното ухание на парфюма й. Когато Кристи свърши обиколката и поздрави лично всички, като размени различни учтиви думи с всеки гост, тя застана на едно място, така че гостите да идват при нея. Хората винаги отиваха при Кристи, тя ги привличаше като магнит независимо дали бяха непознати, или се бе запознала с тях през последния месец. Джорджи Ламингтън й изброи всички хубави места за пикник около Бокхемптън, Къртис — ужасно сексапилният чернокож любовник на Имоджин, й довери страховете си относно липсата на добър нападател в отбора по крикет от Западните Индии, сър Найджъл Бейвингтън й поиска съвет за внезапно появили се петна по розата му с наименование „Сувенир де ла Малмезон“, печелила награди, бригадният генерал Нютън Баулс й разказа много подробно как Англия всъщност е спечелила войната още преди американците да пристигнат, а после, след като се взря в очите й с цвят на теменуги, заяви, че никога не биха победили, ако не бяха смелите янки. Дори викарият — млад и откровен мъж, завладян от истински мисионерски дух, бе привлечен към Кристи, независимо че едва ли би могъл да вербува хора от Северна Каролина за паството си. Кристи, която бе ограничила посещенията си в църквата в Лорънсвил до присъствие два пъти седмично, наклони глава и изказа съжаление относно трудностите, с които бе свързано основаването на група по почистване на църквата и учтиво предложи Църквата да ръкоположи жени — свещенички. Преподобният Мартин Уърт, който по принцип се противопоставяше жени да се занимават в църквата с нещо друго, освен с цветята, я изслуша сериозно и призна, че има право.