Джулиет Мийд - Близки непознати

— Може да не се е казвала Луиз. Вероятно погрешно съм запомнила името. Доколкото си спомням Оливър спомена, че ти си го запознала с нея, май че миналата година — извъртя хитро Кристи и хвърли в играта джокера си, — спомена, че била много хубава, омъжена. Да си спомняш такава? Чувствам се ужасно, понеже забравих името й.

Луси помисли малко.

— Толкова много хора съм запознавала с Магс и Ол, коя ще е тази толкова хубава, която да познавам? Да не би да е Наташа, но тя не е омъжена и Ол никак не я хареса… Имам една много приятна приятелка — италианка на име Леонора, мъжът й е енергичен, трепери над нея, както казват много сполучи, но според мен Оливър го нямаше последния път, когато идваха на гости. Само Маги беше тук. Ол каза ли нещо за съпруга на жената?

— Почти нищо. Останах с впечатлението, че не го харесва особено. Спомена, че си падал малко простак.

— Колко вълнуващо само — също като игра на двайсет въпроса: животно, зеленчук или минерал? Много обичам игрите, а ти? Хайде да бъдем сериозни, чакай да помисля. Не, мила моя, въобще не ми идва на ум… — Щракна с пръсти. — Да, сетих се! Искаш да кажеш Джени! Мислиш за Джени Кемпбъл!

— Може и така да се казва, как изглежда?

— Ама наистина прекрасна. Мисля, че преди да се омъжи беше модел. Има ей такава огромна руса коса като лъвска грива, сигурна съм, че е изрусена, ужасно висока е, с огромни цици, за които аз поне я мразя, а съпругът й е направо непоносим. Оливър казваше, че три четвърти от Стивън Кемпбъл са отвратителни, а последната четвърт е жалка. Обаче е ужасно богат. Заминаха във вилата, си във Франция за лятото, иначе щях да те запозная с тях.

— Сигурна съм, че Оливър каза, че жената била с тъмна коса. Мисля, че не е тукашна.

— Значи не е Джени. — Луси потупа с пръст по челото си. — Мисли, мисли… Сузи да е? Всъщност не бих казала, че е хубава. Носът й е малко големичък на бедното момиче. Вероятно е Джини, но Ол играе крикет с мъжа й… Кристи, ще се прибера и ще погледна в тефтерчето си. Не мога да се сетя за такава жена.

— Моля те, не си прави труда. Забрави, че съм го споменала. Не е важно, наистина, може би вече е твърде късно да я търся.

— Не, много ми е интересно. Красива, тъмнокоса, омъжена за дебелак, да не е оттук, аз съм ги запознала. Всъщност защо не се обадиш на Ол и не го попиташ?

— Малко ми е неудобно, понеже се забавих, а ако е в Лондон или другаде, къде ще я търся. Не искам да се чувствам задължена да й ходя на гости, но ако Оливър отново се обади, ще го попитам.

— Точно така. Ако искаш аз да му се обадя?

— Моля те, недей, Луси. Това още повече ще ме задължи да я търся, а няма да имам време. Предпочитам да прекарам последния месец с приятели тук.

— Колко си мила. Добре, няма да се обаждам, но ще погледна в малкото си черно тефтерче за всеки случай. Сега трябва да тръгвам и да откъсна Чарлс от градината ви.

Кристи не се притесни много, че не успя да открие коя бе Луиз. Както каза на Луси, не беше важно коя беше тя. Единственото важно бе онова, което Оливър бе изпитвал към Луиз, същото, което Кристи мечтаеше някой мъж да изпитва към нея.

Пощенска картичка от Холдън Бийч до Питър Форбс, вестник „Дейли телеграф“:

Такъв е животът, а, Питър? Слънце, пясък и изумителни блондинки, високи над метър и осемдесет, мярка се и по някоя и друга брюнетка. Някакви новини от Бужевски? Въобще не ми се е обаждал и смятам, че ние трябва да го потърсим. Ще можеш ли да го сръчкаш? Поздрави на Сара — много добре работи върху материала ми, не ми е задраскала нито дума. Прати й много здраве от мен.

Поздрави

Това бе най-лошата ваканция, която Гейб Макарти някога бе имал. Беше далеч по-лоша от онова кошмарно лято, когато с момчета от футболния отбор от Уортън наеха къща на юг от Флорида Кийс и всяка вечер в продължение на месец вандалстваха, потрошиха две коли и после изживяха унижението да се обърнат към родителите си с молба да отидат и да ги освободят от затвора. Когато Кристи го убеди да си вземе дълга отпуска и да заминат за Англия, той очакваше, че ще бъде нещо като втори меден месец. Е, почивка с петгодишно дете и бавачка нямаше да бъде като меден месец в истинския смисъл, но си представяше семейни разходки, Кристи — хубава като във филм на Мърчант Айвъри, семейни игри и лудории, романтика… До вечерта на партито хранеше надежди. Дори чу как Кристи попита жената с оранжевата коса кои са най-хубавите места за разходки в местността, но когато още същата вечер в леглото й го напомни и й предложи всеки ден с Джейк да разглеждат различни места, Кристи му обърна гръб и заяви, че мразела разходките. Изрече го с безизразен отегчен тон, който означаваше, че той би трябвало да знае, че тя не обича пикниците, но когато той й напомни, че е организирала стотици подобни разходки в Лорънсвил и на плажа, тя го сряза с думите, че сега не са си вкъщи, че всъщност е много доволна, че не са и именно понеже непрекъснато го е правела по-рано, не желаела да се занимава с това и тук, и най-накрая, че не дава и пукната пара, ако никога повече не ходят на пикници. Гейб досега не бе виждал Кристи раздразнителна и неговата неопитност го подведе да направи фатална грешка.