Джулиет Мийд - Близки непознати

Около девет часа повечето гости се бяха разотишли неохотно. Най-упоритите останаха, пръснати из градината. Бедната Марта Нютън-Баулс бе затисната в един ъгъл от майор Хенгъм, който хитро убеди Марджъри да се прибере преди него. Луси и Едуард седяха на пейка на терасата и се шегуваха с Чарлс, че не му върви в риболова, Джорджи Ламингтън безгрижно флиртуваше с Хилъри Ноулис, викарият крачеше из зеленчуковата градина и викаше жена си. Кристи и Гейб, плътно застанал до нея, огледаха сцената. Партито имаше огромен успех, но тя не успя да постигне никакъв напредък, за да идентифицира жената от романа на Оливър.

— Извинявай, скъпи, искам набързо да кажа нещо на Луси.

— Ще дойда с теб. Тази вечер не съм говорил с нея.

— Не, Гейб. — Кристи дълбоко пое дъх и преглътна желанието си да му каже, че е могъл да говори с нея, ако не вървеше като кученце по петите й. — Тайна е, скъпи. Женски разговор. И без това трябва да останеш тук като домакин. Защо не отидеш да помогнеш на госпожа Нютън-Баулс? Като я гледам, наистина някой трябва да я спаси.

Кристи пристъпи към пейката.

— Луси, може ли да те обезпокоя за момент, мила? Ела в градината, искам да те помоля за един съвет. Вие, останалите, не мърдайте, наистина ще се разсърдя, ако си тръгнете.

— Виждаш ли, Чарлс — каза Луси, изправяйки се, — колко хора ценят съветите ми? — Хвана Кристи под ръка и се остави домакинята да я преведе през портата към овощната градина.

— Не се тревожи за градината, сега си на почивка, Кристи, Маги никога не го прави, господин Гордън ще се погрижи за нея.

— Добре — бавно изрече Кристи, — но нямах намерение да говорим за градината. — Забави крачки, прокара ръка през косата си, стана й неудобно.

— Какво има? — попита Луси.

— Виж какво, знам, че не е моя работа… исках да те попитам нещо във връзка с Калаханови… Тази вечер чух нещо…

— Продължавай — настоя Луси с изострено любопитство. — Цялата съм слух.

— Не искам да ме помислиш за клюкарка… — Кристи замълча. — Сигурно не бива да си пъхам носа, понеже съм чужденка. По-добре да си затварям устата.

— Можеш да ми се довериш, а аз ще ти кажа дали е истина, или не е. До мен достигат всички клюки за всекиго. От мен никога не излиза нищо. — Луси направи знак върху устните си както правят децата.

— Калаханови щастливи ли са? Някой спомена тази вечер, че не били.

Луси се изсмя.

— Това ли те безпокояло? Естествено, че не са! — Тя продължи да крачи из градината. Кристи усети едновременно тръпка на освобождаване, удоволствие, на очакване, тялото й потръпна, а после Луси продължи. — Тук никой не е щастлив, Кристи. Та това би било направо ужасно, несъвременно. Радвам се, че вие, американците, можете да бъдете щастливи и доволни с вашето богатство, но не и ние. Боже мой! Ако ние бяхме щастливи, нямаше да има от какво да се оплакваме. Не, предпочитаният диапазон на изживяванията в Англия варира от ужасно недоволни до ненормално депресирани. Така ни харесва. Родени циници никога не могат да бъдат щастливи. — Тя отново се изкикоти, а Кристи за малко не тупна с крак от раздразнение.

— Луси, сериозно ти говоря. Разбираш ли — имам чувството, че ги познавам, че наистина ги обичам и затова се тревожа. Може би имат проблеми в брака?

— Кристи, та кой няма проблеми в брака! Когато се омъжиш, неизбежно стигаш до това заключение. Не искам да кажа, че вие с прекрасния Гейб имате някакви проблеми, защото явно сте идеална двойка, а не като нас, бедните смъртни. Нали знаеш коя е най-голямата загуба, която претърпява жената, когато реши да се омъжи?

— Че губи независимостта си ли?

— Не, ума. — Смехът на Луси проехтя в градината. — Оливър ми го каза.

— Добре, щом казваш, че няма за какво да се тревожа, тогава значи всичко е наред. Исках да те попитам нещо друго. Оливър спомена своя приятелка, която трябвало да потърся. Мисля, че се казваше Луиз, но не съм съвсем сигурна. Познаваш ли някоя Луиз?

— Разбира се. Луиз О’Доърти — беше капитан на отбора в училище, всички я гледахме като идол, направо я боготворяхме, а когато я видях на една сватба миналата година едва не паднах, истинска повлекана, станала е дебела като лоена топка. Да не би да е тя?

— Не. Някоя друга Луиз?

— Чакай да помисля. Знам една луда Луиз Шарп. Ама действително луда. Тя отглежда териери порода Джак Ръсел. Мисля, че Ол и Маги купиха Снъф от нея. Но не бих казала, че ми е приятелка — мирише ужасно на кучешка храна. Не вярвам Ол да е искал да се запознаеш с нея.