Джулиет Мийд - Близки непознати

— Мамо? Мамо? — Джейк се покатери на леглото до нея, като се хвана за единия стълб, за да вдигне малкото си телце. — Татко твърди, че не съм можел да бъда на партито, а искам да дойда, защото вие двамата дойдохте на моето. Не е честно аз да не дойда на вашето.

Кристи го прегърна силно.

— Миличък, щом баща ти е казал не, боя се, че и моят отговор е не, каквото каже баща ти, това ще стане. — Джейк се просълзи и Кристи малко омекна. — Добре, слушай какво ще ти кажа. Позволявам ти да дойдеш, но за малко — когато гостите пристигат, ще останеш с нас половин час, но само ако обещаеш да бъдеш много добър и да си легнеш веднага, когато Мариела ти каже. Разбрахме ли се? — Протегна ръка и вече престанал да плаче, Джейк я стисна тържествено.

— Разбрахме се.

— Какво каза, Джейк? Не можах да чуя добре.

— Казах да, мадам, разбрахме се.

— Така е по-добре. Сега се изпарявай оттук и си облечи свестни дрехи, така че всички да видят какво хубаво момче си, а не гамен. Хайде, върви.

С най-голямо удоволствие Кристи би останала в леглото, за да прочете отново „Тъжна история“, но искаше да, изглежда много добре пред гостите. Беше сигурна, че Мегън всъщност бе Луси, макар и Мегън да не играеше значителна роля в романа, но по описанието къщата много приличаше на тази на Луси. Алеята, терасата и всички ориенталски дрънкулки, които Кристи забеляза, когато бе поканена на чай у семейство Уикъм-Едуардс. В книгата Мегън не беше омъжена, но това бе писателски подход, за да бъде елиминиран Чарлс. Кристи си сложи грим и се напръска с парфюм, преди да облече бледолилавата рокля от дантела, която Гейб настоя да вземе. За всеки случай я беше сложила в куфара, защото бе една от най-хубавите й, а с нея косата и очите й изпъкваха. Среса се, напръска косата си със спрей, за да изглежда по-бухнала и напарфюмира врата си още веднъж. Тъй като бе вероятно да прекарат вечерта навън, нямаше нужда да се пръска прекалено. Оглеждаше гърба си в огледалото, когато Гейб влезе в стаята.

— О, о… Моята любима жена, облечена с любимата ми рокля — изрече тихо и я целуна над ухото.

— Пази косата ми, Гейб, не ме разрошвай! — Вдигна ръце към главата си.

— Само малко — пошегува се той.

— Никак, мили. Нужни ми бяха часове, за да я направя така, че да изглежда естествена. Лапите долу. Ходих в онзи малък салон в града, нали го знаеш, има табелка „Морис от Париж“, Луси ми каза, че сигурно е Морис от Суиндън, та момичето, което ме направи, ми каза, че ако искам да запазя прическата, трябвало да спя с еластични гащи на главата.

Гейб се разсмя.

— Може би затова казват, че англичаните не били добри любовници. Щом жените им спят с гащи на главите, на всеки истински мъж би му се отщяло…

— Може би трябва да пробвам една нощ и да видим дали ще ти се отрази. — Около половин час Кристи и Гейб прекараха отново като щастливи съпрузи, Кристи бе въодушевена от предстоящото парти и знаеше, че изглежда чудесно, а Гейб бе в добро настроение, понеже тя се шегуваше с него, беше весела… и невероятно красива.

В 6:15 семейство Макарти се събра в гостната на Бокхемптън — жена му, облечена с лилавата дантелена рокля, Гейб със светлобежов ленен костюм, избран от Кристи, малко измачкан, за да си личи, че е от истински лен, Мариела със скромна черна рокля, до нея представителен, но дърпащ се от ръката й Джейк. Момчето си бе облякло тъмносини дрешки, бе нахлупило бейзболната си шапка обратно, изпод нея се подаваха къдриците му. Като че ли позираха за семеен портрет. Кристи погледна съпруга си, опита се да го прецени обективно, да го види през очите на другите хора. Взря се внимателно в него. Нямаше как да не харесат лицето му. Беше приятно, с обичайния му израз на благо търпение, примесен с лека изненада. Имаше правилни черти, хубави, малко пълни устни, волева брадичка и непокорна черна коса. Да, всеки би харесал това лице. Но все пак не беше лице, което да обичаш страстно. Докато Гейб приготвяше нещо за пиене на жена си и накара Мариела да изпие чаша вино, Едуард Арейбин прекоси градината заедно с висок, слаб мъж с високомерен израз, който напомни на Кристи за чапла.

— Кристи, Гейбриъл, позволете да ви представя моя приятел и колега Хилъри Ноулис.

Когато Едуард й каза, че ще доведе колега на име Хилъри, Кристи помисли, че се отнася за жена, но успя моментално да възвърне увереното си държане.

— Много се радвам, че дойдохте. Какво да ви приготви Гейб? Манхатън, джин физ? Или специалитетът на дома?

— За мен специалитетът на дома, Кристи. Хилъри е истински въздържател, готви се за Новия век, май че е будист или нещо подобно. Дай му една празна чаша, за да медитира над нея и една черешка да си я смуче.