Джулиет Мийд - Близки непознати

Ако й беше казал да престане да се държи като разглезено дете, да се помъчи да излезе по-бързо от лошото си настроение и да не разваля почивката им, ако й беше казал, че се държи като кучка и че такива не му минават, би могло да се намери път за отстъпление. Но той продължи да се държи както обикновено, вървеше право напред, без да се оглежда настрани или назад. Колебливо се пресегна и много нежно я погали по главата, а другата си ръка постави върху бедрото й. След като тя не реагира на допира му, той пъхна ръка между краката й.

— Какво правиш, Гейб? — Изгледа го и макар че се опита да се усмихне, очите й бяха толкова студени, че човек можеше да се пързаля с кънки по тях.

Гейб не отговори нищо, не намери сили да обясни очевидното и се изненада от безочливия й отказ. Обикновено, когато Кристи не изпитваше желание да се любят, заявяваше, че има главоболие или заспиваше още с лягането в леглото. Той дръпна ръката си като ужилен.

— Сигурно си много изтощена, скъпа. Партито беше великолепно. — Може би тя имаше нужда да си отспи. Той се пресегна и изгаси лампата. Кристи веднага я запали отново.

— Имаш ли нещо против? — попита. — Не ми се спи. Искам да почета малко.

На Кристи не й се спеше, поне не сгушена уютно до Гейб. След като гостите си тръгнаха, беше толкова възбудена, че направо й идеше да литне, но когато най-после затвориха вратата след Едуард, който си тръгна последен, Гейб я прегърна, тогава настроението й изведнъж се развали. Съблече се, среса косата си и все търсеше повод да се скара, докато Гейб крачеше безшумно около нея, повтаряйки колко хубаво било партито. Тя се намръщи в огледалото. Несравнимо по-добре би било, ако той не вървеше непрекъснато по петите й. Нервите на Кристи бяха обтегнати, беше готова да избухне и всяка стъпка на Гейб все повече я приближаваше към този миг. Тогава се разсърди на себе си. Не одобри онова, което видя в огледалото. Прекарваше почивката, стараейки се да бъде добра с Гейб, искрено се опитваше, но през последните няколко дни той непрекъснато й лазеше по нервите. Всяка дума, която изричаше, всяка гримаса на добродушното му познато лице я вбесяваше. Не можеше да направи и крачка, без той да я попита дали е добре, има ли всичко, което желае. Кристи разбираше какъв бе проблемът — бе уморена да играе ролята на съвършена, щастлива съпруга, не издържаше напрежението да се преструва, че животът й е направо прекрасен. Искаше й се да остане сама, през останалите няколко седмици от престоя им да й се предостави възможност да изпита радост, да се почувства отново млада и свободна жена. Мечтаеше си да бъде с друг мъж — фатален, тайнствен, заради когото би загубила ума си. Гейб не би могъл да бъде този мъж, винаги бе прекалено стабилен и нямаше да се промени. Преди години това й даваше усещане за сигурност, но в този момент изопваше нервите й. Помнеше майка й да казва, че истинската дама се познава по това, че завесите й са изпрани, дори когато е на смъртно легло. Ако една истинска дама щеше да полудее, тя полудяваше дискретно и в безукорно чисти чаршафи. Кристи бе готова да призове и последния остатък от дисциплината, която притежаваше, за да поддържа живота поне външно, но насаме в спалнята повече не можеше да издържа. През цялото време съзнаваше, че проблемът си беше неин, Гейб беше безупречен и невинен и тя не желаеше да го наранява. Въпреки всичко не можеше да понася да я докосва. След по-малко от четири седмици щяха да седят в самолета, тя щеше да се върне към нормалния си живот и щом се върнеха вкъщи, с готовност щеше да прави всичко, което бе по силите й, за да бъде той доволен, стига той да бе в състояние да разбере, че оставащите четири седмици иска само за себе си. Четири седмици, които да прекара в лудост и безгрижие, те щяха да й стигнат за цял живот. Но след като Гейб дори нямаше представа за мечтите й, нямаше как да й даде възможност да ги осъществи. Но пък и нямаше начин да му разкаже какво й бе на сърцето. Все едно чуваше гласа на съдия, който я осъждаше на доживотен затвор, и бе необходимо да мобилизира всичките си сили, за да може да обжалва присъдата. Тя бръкна под леглото, намери разпечатката на „Тъжна история“ и се опита да забрави Гейб.

Вероятно се надявате да ви разкажа какво е да се любиш с Луиз? В наше време читателите очакват да им се разказват и най-малките подробности. Предполагам, че искате да знаете как беше първият път, да узнаете какво изпитах от допира с кожата й, от мириса й, къде точно сме се докосвали, колко е продължило и на колко точно градуса земята се е завъртяла? Съжалявам, че ще ви разочаровам, но няма да го направя. Не казвам, че всички сте похотливи воайори, разберете ме — нямам намерение да ви обидя и ни най-малко не ме интересува как се възбуждате. Това е личен въпрос, нали? Готов съм да кажа само, че беше много различно от другите сексуални изживявания, които съм имал. Знаете ли, не искам да се хваля, знам, че съм добър любовник, но това няма нищо общо с това дали си хубав, имаш голям член, напипваш най-чувствителните места или други подобни глупости. Онова, което предлагам, е нещо много по-просто, но съвсем необичайно. Изслушвам жената. Докато срещна Луиз, изпробвах тази тактика почти като ритуал и повярвайте ми, винаги се оказваше успешна. Ще кажете, че съм негодник, който ви манипулира, може да кажете, че го правя нарочно, за да поставя жените в емоционална и физическа зависимост и не бихте сгрешили много. Както и да е, ако желаете да подобрите притегателната си сила, трябва да го имате предвид. Опитайте и после ми се обадете дали важи и за вас. Аз престанах да го практикувам.