Джулиет Мийд - Близки непознати

— Ами има го в менюто. Наистина е хубаво. Все едно че си поръчваш операция за байпас — двоен байпас за обикновена поръчка или троен байпас, ако ги поръчате с масло и мед.

— Кои ще ни препоръчаш, Уенди?

— Ще ви донеса тройни. Поне да свършите тази работа както трябва. — Тя намигна, а докато се отдалечаваше, Оливър огледа краката и задника й.

— Много ти харесва, нали, Ол?

— Кое? Да гледам задника на келнерката ли?

— Не, от това не се изненадвам, интересно ми е, че обичаш да се представяш навсякъде.

— Аз съм добре възпитан джентълмен, Магс. Ако някоя дама ми съобщи името си, би било невъзпитано от моя страна да не й кажа своето.

— Тя не е дама…

— Тъкмо затова! — Двамата се разсмяха.

— Ол, хрумвало ли ти е някога да се преместим в Щатите?

— Е, скъпа, на мен тук наистина ми харесва много.

Ол се опита да го изрече с акцент на южняк, но не се получи.

— Сериозно те питам.

— Сериозно, не, не бих го направил. Като за почивка ми харесва много, но тук няма място за хора като нас, Магс. Ние никога не бихме оцелели. За година аз ще се превърна в пияница.

— За месец…

— Благодаря, а ти ще започнеш да ядеш хотдог и да събираш долари по пясъка на плажа, децата ще ме наричат „сър“, аз ще трябва да си намеря лодка, за да излизам за скариди, ти никога вече няма да се печеш без горнище на банския, ще престанем да бъдем изискани, чувството ни за превъзходство ще изчезне, ще си живеем „по съседски“, ще загубим цинизма си, а без него накъде? — Ол продължаваше да се шегува, но Маги знаеше, че независимо от игривия си тон той говореше сериозно.

— Може би стабилността би ни се отразила добре.

— Стабилността не е добра за никого. За нас е добре да живеем напрегнато. Липсата на достатъчно комфорт ни се отразява добре. Борбата е добра за духа. Ако не ми вярваш, просто сравни съвременното руско и британско изкуство.

— Вече не съм сигурна в това. По-рано и аз мислех като теб. Сега ми минава през ума дали няма да е по-добре, когато се събудиш, да знаеш какво ще правиш през деня.

— Магс, това е едно от малкото предимства на твърдоглавието ти. Ти винаги заспиваш със съзнанието какви мисли точно ще те занимават на другия ден.

— Много смешно. Искам да кажа, че тук е по-цивилизовано отколкото в Англия. Когато искаш да влезеш в движението по пътя, знаеш, че другите шофьори ще ти дадат път, при това го правят с усмивка. В Англия би могло и да се случи, но по-скоро някой ще изкрещи „майната ти кучко“ и ще надуе газта.

— Магс, тук сме само на почивка. Когато идваш на гости в такава страна, нямаш представа какво е да живееш постоянно тук, също както семейство Макарти не знае какво става в Комптън Пърлу. За нас това е само игра, гледаме през ключалката, зрителното ти гюле е ограничено.

Маги поклати глава упорито.

— Разбирам какво ми говориш, но тук хората са подобри. Вярват си един на друг, харесват се. Схващаш ли какво искам да ти кажа?

— Не. — Оливър довърши последното си хъш пъпис — малко топче изпържено тесто със същата дупка като на донътс. — Не вярвам, че хората се харесват, където и да било. Те просто знаят, че за да оцелеят, имат нужда едни от други, също и за да се борят със самотата, затова правят компромиси и се преструват, че се харесват, понеже така е по-лесно. Общуването е част от цивилизацията. — Той насочи печеното на скара ребро към Уенди. — Да не мислиш, че Уенди ни харесва? Да не би да си представяш, че според нея наистина е „чудесно“ да ни сервира за някакви си пет долара на час? Как не. Тя просто смята, че има възможност да получи по-голям бакшиш, ако е любезна с нас.

— Това е различно — настоя Маги. — И английските, и американските келнерки се стремят да получат по-голям бакшиш, но американката по природа е по-любезна, докато англичанката поначало е намусена, защото е длъжна да ти сервира.

— Всичко това трябва да ти подскаже, че американката е или по-комерсиална, или просто по-умна.

— Ол, знаеш ли, че си стар негодник — циник?

— Благодарение на тази моя циничност днес съм в това положение — призна той със самодоволна усмивка. — Както и да е, Магс, следобед каза нещо друго. Каза, че съм страстен, пламенен и те карам да се чувстваш като ученичка.

— Казах ти и че това не бива да ти замайва главата.

— Не е възможно… — Той я погали по крака със своя под масата, после забоде вилицата си в купата със салата. — Виж, Магс, поръчах си нормална салата като гарнитура, а ми донесоха половината естествени запаси от сурови зеленчуци на света. Наистина е забележителна страна. — Пъхна в устата си две листенца салата и голямо количество домати, леко поръсени със сирене пармезан. — Ще ми липсваш, Магс.