Джулиет Мийд - Близки непознати

— Откъде знаеш? — Кристи се беше хванала здраво за темата. Желанието да узнае нещо я бе завладяло.

— Може би дълго продължилата близост поражда неприязън. Вероятно Оливър не осъзнава доколко зависи от Маги и колко много я обича. Може би не си дава сметка за силата на любовта си, сигурно в такъв случай би могло да се каже, че любовта му е загубена. Основното обаче е, че дълбоко в сърцето си Маги знае за неговите чувства. Така че тя ще направи всичко, за да останат заедно.

Той изговори всичко това бързо, с горчива нотка в гласа, която Кристи възприе като завист. Значи Едуард Арейбин беше влюбен в Маги и някога се е надявал, че тя също е влюбена в него, по тази причина проявяваше ревност. А поради това, че бе влюбен в нея, той не бе в състояние да повярва, че Оливър би могъл да обича друга жена. Явно Едуард не бе чел „Тъжна история“ и нямаше никаква представа как Оливър беше описал Маги или Хелън, както я наричаше в книгата си — „съвсем прилична, обикновена жена, която е трябвало да се омъжи за всеки друг, но не и за мен“. Кристи харесваше Едуард, той беше добър по сърце, но тя търсеше нещо много повече от доброта. Кристи искаше да изпита чувство опасно и ужасяващо, което би я помело като приливна вълна. Обядът с Едуард беше прекалено приятен за апетита й в момента. Спомняйки си как Оливър беше описал любовта си, тя се усмихна на себе си.

— Това развеселява ли те?

Кристи се напрегна и помисли усилено какви бяха последните думи на Едуард.

— Не, но представата ти е много романтична. Обичам романтиката, а ти? Животът в Англия е много по-романтичен, отколкото в малкия Лорънсвил, щата Северна Каролина.

— Много странно. Романтика има навсякъде, където я потърсиш.

— Тук си прав. — Кристи отново наведе глава и го погледна изпод ресниците си. Ако Едуард Арейбин беше опитен и циничен мъж на средна възраст, когото са сваляли доста млади и не толкова млади жени, не го издаде с нищо.

— Ако се огледаш достатъчно добре, можеш да намериш романтика навсякъде, където пожелаеш. Дори в Комптън Пърлу.

— Така ли мислиш? — попита замечтано Кристи.

— Не само го мисля, сигурен съм — призна Едуард с усмивка.

— А ти оглеждаш ли се, Едуард?

— Аз? Боже опази. Беше само констатация.

На Кристи й харесваше да я пожелава всеки мъж, когото срещнеше, тя никога не бе изпитвала съмнения относно привлекателността си и вярваше, че е съвсем в реда на нещата да се радва на мъжкото внимание. Затова ухажваше всеки мъж, с когото се запознаеше. Не че имаше намерение да ляга с него, просто искаше той да изпита поне малко завист към Гейб. По този начин тя упражняваше мускулите си. Никога не беше приемала поведението си на сериозно, за нея бе просто един вид игра. Сега откри, че въобще не я интересуваше дали Едуард Арейбин я желае или не. Тя не го желаеше, но искаше, макар и за кратко нещо съвсем, съвсем различно.

Маги и Оливър спориха къде да вечерят преди заминаването на Маги. Оливър много държеше на малък тайландски ресторант, който откриха на около петнайсет километра от Холдън Бийч в градчето Шалот. Нравеше му се, че малко имигрантско семейство е събрало куража да отвори ресторант в тази изостанала част на света, харесваше му и фактът, че тъй като ресторантът нямаше лиценз да сервира алкохол, в края на листа с менюто, благородно им се предлагаше „2 долара за наливно“.

— Случвало ми се е да го прочета и на други места, но за пръв път в ресторант — отбеляза Оливър. — Направо на сметка!

Вечерта Маги най-после успя да го убеди да опитат нов ресторант — „Лошия Боб“, който рекламираше истинска домашна кухня. Макар че беше петък вечер и едва девет часът, ресторантът беше празен, когато пристигнаха.

— Да не сме подранили за вечеря? — обърна се той към келнерката с къса розова поличка и малка бяла престилчица.

— Не, приятел, по-голямата част от редовните ни клиенти вече идваха и си тръгнаха. Май не сте оттук, а?

— Не, от Англия сме.

— Добре дошли! — Посочи етикета, забоден върху лявата й гръд. — Аз съм Уенди, както пише тук и наистина се чувствам щастлива, че ще ви обслужвам тази вечер.

— Е, благодаря, Уенди — отвърна официално Оливър. — Аз съм Оливър, а това е съпругата ми Маги. — Странният американски обичай на представяне в ресторант му беше приятен.

— Ами радваме се, че тази вечер сте тук. Да ви донеса ли нещо, докато видите менюто? Може би хъш пъпис.

— Какво е хъш пъпис, Уенди? С това наименование са ми известни само обувките, които се рекламират от куче порода басет?