Джулиет Мийд - Близки непознати

— Форбс — отговори забързано мъжки глас.

— Господин Форбс? Съжалявам, че ви безпокоя, казвам се Кристи Мур Макарти — изрече тя с провлачения си напевен глас. — Обаждам се от името на Оливър Калахан.

— А, да, току-що получих факс от него.

— Той в момента е в нашата къща в Северна Каролина, докато ние сме в Уилтшър и ме помоли да проверя дали имате номера на факса там.

— Точно така, разменили сте се с тях. Сега ще проверя. Имам няколко телефонни номера. Оливър, Оливър, Оливър… да, ето го 9196750902.

— Правилно. Сигурно е искал да се увери. Господин Форбс, може ли да ви задам един въпрос?

— Заповядайте. — Гласът на Питър омекна както на повечето мъже, дори нетърпеливи редактори, когато разговаряха с нея.

— Оливър ме накара да проверя номера на някой си Алек, Алек Боунс. Не мога да го открия, дали вие не бихте могли да ми помогнете?

— Алек Боунс ли? — Питър се засмя. — Не, въобще не се сещам. Какво име само. Почакайте, сега, когато го споменахте, си спомням, че съм чувал това име и то от Оливър. Да не би да не е някоя от неговите шеги? Да знаете, той е ужасен шегаджия. Според мен просто ви е избудалкал.

— Вероятно сте прав. Не е приятно, когато някой прави за смях чужденци.

— Не сте права, според онова, което току-що ми изпрати, ми се струва, че направо се е влюбил в сънародниците ви, затова не се безпокойте. Материалът ще излезе в неделния брой, ако искате да го прочетете.

— Непременно. Ще го чакам с нетърпение. Прочетох някои негови материали, той наистина пише добре.

— Вярно, когато спазва срока! — Питър отново се засмя.

— Оливър някога публикувал ли е друго, освен журналистически материали? Например писал ли е проза?

— Не, във всеки случай не знам такова нещо. Преди около година спомена, че искал да напише роман и аз му отговорих: „Само през трупа ми“.

— Защо?

— Както ви казах, Оливър има проблеми със сроковете. Нямам никаква нужда журналист с постоянна рубрика да започне да се лигави с проза. — Изрече го презрително.

— Напълно ви разбирам. Не бива да ви задържам повече, господин Форбс. Сигурна съм, че сте много зает. Бяхте много любезен и ми помогнахте.

— За мен беше удоволствие. Пожелавам ви приятно прекарване. Ако дойдете до Лондон, обадете се, ще ви разведа из редакцията.

— Много мило от ваша страна. Довиждане.

— Довиждане.

Значи Оливър бе замислил книгата си преди година. Вероятно беше първият му роман. Първите романи, Кристи го знаеше от времето, когато учеше сравнителна литература, почти винаги носят автобиографични елементи, дори и авторите им да твърдят, че са пълна измислица. В последната глава, той описваше връзка отпреди една година и един месец, значи към края на май 1992 г. Дълбоката мъка и страстта на разказвача бяха толкова силни, че човек не би могъл да си ги измисли. Докато Кристи принтираше ръкописа, тя се запита дали Маги знаеше за книгата, а също и дали любовната история й бе известна? Кристи се почувства като шпионка. Ужасно много й се искаше да седне на тихо местенце, където никой да не я безпокои и да прочете книгата на Оливър от кора до кора, но това не можеше да се изпълни. Преди принтерът да свърши, Джейк я намери и я повлече към кухнята, за да пекат сладки. Да пекат сладки . Кристи — предана съпруга, майка и пазителка на дома в продължение на десет години, започна да меси тестото настървено, с негодувание, че я бяха откъснали от заниманието й. Тъкмо когато извади безформените сладки от печката, Гейб влезе в кухнята и я обгърна с ръце около кръста, а тя не направи ни най-малко усилие да прикрие неприязънта си. Обясни си я с прегорелите сладки, със сбърканата пропорция, с различното брашно, както и със съпруга си.

Гейб не можеше да разбере какво става с жена му. Беше раздразнителна като котка и явно копнееше двамата с Джейк да се махнат от главата й. Това лято вече няколко пъти изпитваше желание да прочете мислите й. Обикновено когато Кристи искаше той да отгатне какво се върти в съвършения й ум, тя му подаваше сигнали, насочваше го и когато той най-после отгатнеше, тя го хвалеше за досетливостта му. Сега обаче се бе затворила в себе си както никога.

— Добре ли прекара следобеда, скъпа? — попита той и се зае да премете трохите от сладките.

Тя го изгледа с празен поглед и сви рамене.

— Искаш ли довечера да излезем и да вечеряме навън? Да направим нещо, което ще ни бъде приятно. Вероятно Едуард ще ни препоръча някой ресторант.

Кристи се прозина.

— Изморена съм, Гейб. Довечера смятам да си легна рано.