Джулиет Мийд - Близки непознати

— Виждаш ли кой е сладникаво-сантиментален сега? Но аз не се оплаквам, Магс, прекрасна моя — измърмори Оливър и Маги се почувства още по-зле. — Много отдавна не си била сантиментална с мен. Искаш ли да си направим нощна разходка? Или да се овъргаляме на пясъка?

— Знаеш колко мразя пясък да влезе в пликчетата ми…

— Можеш да ги свалиш…

— Какво ще кажат съседите?

— Ако имаме късмет, няма да научим какво ще кажат, а ако ни хванат, ще се престорим на германци…

— Не си спомням нищо на немски, освен „ентшулдигунг“, което едва ли би било подходящо…

— Просто ще се престориш, че си стигнала оргазъм и ще извикаш: „Их либе дих“, тогава ще ни оставят на мира.

— Не е честно спрямо германците…

— А те били ли са някога честни с нас? Вземи бомбардировките, а как изсипаха бомбите си над Средиземноморието. Както и да е, ще спечелим време. Всъщност ти не даваш и пукната пара за швабите. — Вдигна я да се изправи. — Хайде — и я повлече надолу по стъпалата.

Докато вървяха покрай брега и газеха във вода до глезените, а лунната светлина обливаше пристана в края на острова, Маги още веднъж се опита да намери оправдание защо спа с Едуард Арейбин. В момента, точно в този момент, Оливър я привличаше също както в деня, когато се ожениха, и по време на ухажването преди сватбата. Когато лежаха в леглото уморени или се шегуваха, двамата буквално пламваха. Само че тя не беше сигурна дали още го обича. Толкова пъти беше чела и слушала предупреждения да не очаква сексуално привличане по-късно в брака, макар че в нейния случай физическата страна на отношенията им се беше запазила много добре, но като че ли всичко останало между тях бе с изтекъл срок на годност. Колкото и да се опитваше да не мисли, че преспа с Еди, не можеше да се залъже, че подобно нещо не се е случило и тъй като бе твърда и упорита по характер, тя проверяваше болното си място както хората опипват чувствителен зъб с език. Признаваше, че се ядоса на Оливър, понеже не се прибра, със сигурност знаеше, че бе в кръчмата, макар и да твърдеше, че е в кабинета на Пийт, предполагаше, че спи с друга жена, затова имаше достатъчно причини да му го върне. Фактът, че той щеше да прави предавания за телевизията също имаше значение. Макар и да отрече пред Еди, че завижда на съпруга си, когато чу новината, реакцията й беше „Защо той, а не аз?“. Оливър нямаше представа колко се дразнеше тя от това, че неговата кариера вървеше стремително нагоре, докато нейната беше на път да пропадне. Съществуваше и друга причина, според която тя просто вярваше и обичаше повече Едуард, отколкото съпруга си. Това предположение доста я плашеше, но тя все повече се убеждаваше в него.

В момента Оливър й говореше къде трябвало да изпратят децата да учат, за Артър предпочитал училището, което той беше завършил, но от друга страна пък имаше резерви, защото беше само за момчета. Тъй като Маги не бе в настроение да обсъжда този въпрос, двамата млъкнаха. Оливър разсъждаваше върху предимствата на веселия, забавен, неангажиращ секс пред дивите и необуздани страсти, но размишленията му бяха прекъснати, когато Маги го сръчка.

— Оливър? Слушаш ли ме?

— Разбира се, че те слушам. Винаги те слушам, слънце на моя живот.

— Кой се обади тази вечер?

— А?

— Някой позвъни по телефона, докато пиехме с Ричардсови.

— Така ли?

— Да, и ти отговори.

— О, вярно. — Забави крачка.

— Е? — Маги го сръчка в ребрата. — Кой беше?

— Грешка. Всъщност не беше грешка. Не беше за нас. Някой търсеше Гейб. Дадох му телефона в Бокхемптън. Поговорихме малко, нали знаеш какви са, все казват: „Да не сте англичанин…“ и тогава трябва да обясниш цялата история… — Гласът му заглъхна.

— Помислих си да не е Патрик — беше споменал, че ще идва в Щатите по това време и се надявах, че е той.

— Не беше той.

Оливър предпочиташе да беше Патрик — стар приятел на Маги от колежа. Нещо повече — страшно много му се искаше да беше казал, че се е обаждала Кристи да провери дали дискетата е пристигнала. Нямаше никаква причина да лъже. Напълно естествено беше Кристи да позвъни, в разговора им нямаше нищо срамно, а освен това той изобщо не бе виждал очите на тази жена. Вярно, че гласът й малко му действаше и той си задаваше въпроса как ли би се държала жена с такъв глас, при положение че се случи да останат насаме, но да си фантазираш за един глас едва ли би могло да се сметне за престъпление. Маги бе разговаряла с нея много повече от него и бе вероятно следващата седмица да й се обади. Кристи можеше да спомене, че семейство Ричардс е било на чашка в „Оушън Едж“, Маги щеше да събере две и две и тогава щеше да му бъде много трудно да се измъкне от кашата, в която изобщо не биваше да се забърква… Докато вървяха, той разработваше стратегия за отстъпление — щеше да каже, че телефонът е звънял два пъти — единият път е била Кристи, за което е забравил да спомене, а вторият път са търсили Гейб. Усети горчив вкус в устата си. Ако наистина му се наложеше да лъже, чувстваше се безпомощен и всеки път оплескваше работата, всъщност нали така Маги откри за Луиз, обаче, когато лъжата беше абсолютно безцелна и не бе необходима, тя изскачаше смело от устата му, заварваше го неподготвен и буквално сякаш го блъскаше в лицето. Колкото и да му се искаше да каже на Маги истината, колкото и да оправдаваше поведението си пред себе си и колкото и пъти да репетираше речта си пред огледалото, лъжата винаги му се струваше по-лесна, отколкото истината. Безпокойството му Маги да не открие тази лъжа и това да застраши благосклонното й поведение в последно време така го изплаши, че изтри всички мисли за секс от ума му. Обърна я кръгом и тръгнаха към къщи, обясни го с внезапно силно главоболие.