Джулиет Мийд - Близки непознати

Маги ги изгледа поразена.

— Надявам се, че не сме нарушили плановете ви с присъствието си?

— О, не. Преспиваме на различни места в Холдън — удобно е, понеже не се застояваме, но проверяваме как е тук и там.

— Седнете, седнете… — Оливър помете с ръка черупките от скаридите от пейката. — Сега ще ви донеса нещо за пийване. Линди?

— За мен чаша вино — бяло, леко. Сигурни ли сте, че не ви притесняваме?

— Не, много се радваме дори. Тъкмо се чудех дали слънцето не е залязло.

Линди и Би Джей го изгледаха с неразбиращи погледи.

— Иска да каже, че след залез е време да се отвори бутилка — поясни Маги.

— Тук няма момент, в който да не е време да се отвори бутилка. — Би Джей и Линди се спогледаха и сякаш си казаха, че явно слънцето е размътило умовете на англичаните.

— На теб какво да донеса, Би Джей? Вино? Бира? Може би скоч?

— Предпочитам бърбън, ако имате, Оливър.

— Разбира се. С какво?

— Как с какво?

— С какво го пиеш? С вода, със сода, с лед?

— Имам предвид само повече бърбън. Така го пием тук!

— Тогава така ще го пия и аз!

Докато говореха, Лия се приближи по бикини, от които капеше вода и се изкачи по стъпалата. Тя поздрави семейство Ричардс, хвана Лили и Артър — всеки под мишница, и ги поведе да ги нахрани.

— Не знам дали бих се чувствала спокойна, ако такова момиче се грижеше за децата ми — каза замислено Линди.

— Лия ли? Тя се грижи фантастично за тях, а децата я обожават. Човек може да й има пълно доверие.

— Сигурно, но нямах предвид дали можеш да имаш доверие на нея. Не бих имала доверие на тях с момиче като нея — тя кимна многозначително към Би Джей и Оливър, които бяха седнали малко по-далеч на верандата и обсъждаха дали да наемат лодка и да излязат за риба.

Маги се разсмя.

— Не се притеснявам за Оливър. Той прекалено много се плаши от нея, за да опита каквото и да било, но ако се престраши, тя ще му удари шамар, затова не посяга.

— Е, според моя опит, скъпа Маги, когато са млади и хубави, опитват всичко с всички. Престават да го правят само когато остареят, надебелеят и се уморят, но тогава вече ти е все едно дали се опитват да го правят с друга. — Тя говореше дрезгаво, бавно, провлачваше думите като южнячка и гласът й затихваше в края на всяко изречение. — Но сега предполагам, че вие, момичета, контролирате по-добре нещата, отколкото ние едно време… Работиш ли, мила, или си много заета с децата?

— Поработвам. Пиша материали на хонорар за някои вестници и списания. Темите ми са свързани главно с жените, с раждането на деца, с генетични проучвания. Такива работи. Но от време на време. Напоследък повечето пиша пътеписи, смятам да напиша нещо за Северна и Южна Каролина.

— В никакъв случай не го прави, Маги! Ние така и така имаме много чужденци тук… Не искам да кажа хора като вас, мила, ние харесваме британците. Нали знаеш, че Северна Каролина беше щатът в Конфедерацията, който последен се отказа от английския крал. Да, обичаме британците, а мразим янките. — Тя се наведе към Маги. — Знаеш ли каква е разликата между янки и проклет янки?

— Не, кажи ми — отвърна сериозно Маги.

— Янки е човек от северните щати, който идва на гости на Юг. — Лицето на Линди бавно се разтопи в усмивка. — А проклет янки е онзи, който остава тук.

Маги се разсмя.

— Нямах представа, че толкова години след Гражданската война продължавате да се мразите! — каза.

— Мила, никога не я наричай Гражданска война. В нея не е имало нищо гражданско. Ако въобще се налага да я споменеш, можеш да кажеш Войната на северната агресия. Точно така е било. Тази война не е имала нищо общо с правата на робите, а с власт, завист, данъци. В края на краищата всичко опира до данъците, нали? Бейдж — кимна към съпруга си — я нарича Неотдавнашната ни неприятност . По тези места хората не забравят нищо. Както и да е, ти ми разказваше какво пишеш.

— Е, вече нямам много време за това, пиша само по няколко статии на месец, за да не губя форма. Честно казано, струва ми се, че напоследък не ми върви много. Може и никога да не съм била добра, но откакто се родиха децата започнах да го усещам — половината ми съзнание е съсредоточено върху работата, а другата половина — върху децата и къщата.

— А коя половина е за съпруга ти?

— Която остава, предполагам — отвърна Маги със смях, но Линди престана да се усмихва и тъжно поклати глава. — И Кристи каза така, когато двамата с Гейб напуснаха Ню Йорк и решиха, че всеки от тях ще се занимава само с едно нещо. Сега Гейб работи и печели парите, а Кристи се грижи за семейния дом.