Джулиет Мийд - Близки непознати

Когато Гейб и Кристи се върнаха в Бокхемптън, Бумър и Снъф се разлаяха радостно. Те знаеха, че Лусиъс, сгушен в обятията на Джейк, нямаше да мръдне от мястото си, докато момчето не станеше за закуска, а това означаваше след единайсет часа. Мариела беше оставила лампата в коридора да свети, иначе къщата бе съвсем тъмна и след като двете кучета се върнаха, сумтейки, в кошниците си, настана пълна тишина. Гейб имаше намерение веднага да си легне. Бе пил доста вино при Едуард, освен това Чарлс няколко часа му бе обяснявал колко е сложно да се отглежда тютюн, затова мечтаеше да заспи. Кристи бе възбудена от партито.

Гейб свали сакото си и го закачи на закачалката в коридора.

— Ох, най-после сме си вкъщи. Слава богу, че сме сами. Хайде да лягаме.

— Какво има? Не ти ли беше приятно?

— Приятно ми беше. Но се уморих по време на вечерята. С усилия следях разговора им, а тази Луси въобще не си затваря устата. Уморен съм, това е всичко, Кристи. Хайде да се качваме. — Той я прегърна и започна да я целува по лицето. Кристи извърна глава настрани.

— Не каза ли, че ти се спи?

— Кой е споменавал нещо за спане? Казах само, че се радвам, че сме сами и искам да си легнем. — Наведе едрата си глава към врата й и се притисна към нея.

— Гейб, моля ти се. Съжалявам, скъпи, но не разчитай на мен. От няколко часа имам много силно главоболие. Струва ми се, че главата ми ще се пръсне.

— Така ли? На вечерята изглеждаше чудесно, беше окрилена, скъпа.

— Да не искаш да кажа, че лъжа? — сряза го неочаквано Кристи. — Наричаш ме лъжкиня, така ли?

Изненадан от тона й, Гейб разпери ръце и обърна длани нагоре. Ако беше куче, би легнал по гръб.

— Не, вярвам ти, само че по-рано не го бях забелязал.

— Може би защото съм добра актриса. Или понеже съм твърде добре възпитана, за да показвам какво ми е. — Тя се опитваше да открие причина, за да си обясни внезапното си раздразнение. Стоеше срещу него с ръце, скръстени на гърдите, а с единия си крак потрепваше по пода. — За разлика от други хора, знам как да се държа.

— Какво искаш да кажеш, Кристи?

— Просто, че нямаше защо да се прозяваш по време на вечерята. Те са добри хора, Гейб. Интересни са и трябваше да направиш малко по-голямо усилие, поне заради мен.

— Е това вече не е честно. Знаеш, че за теб винаги правя усилие. — Тя дори не го погледна. — Бях скапан, скъпа. Прозявам се, когато съм изморен. На много хора им се случва.

— Щом си бил толкова уморен, да се беше върнал вкъщи. — Изрече го унищожително.

— Опитах се, Кристи. Казах, че не искам да оставаме на вечеря. Но на теб ти се искаше да останеш. — Той говореше меко, без да я обвинява.

— Можеше да се върнеш и да ме оставиш там, вместо да ме караш да се чувствам неудобно като едва не заспа на масата. Няма нужда да ме придружаваш навсякъде, Гейб. За бога, не си ми сянка.

— Кристи, понякога просто не те разбирам. Допреди малко беше в прекрасно настроение, а щом се върнахме вкъщи, започна да се сърдиш. Защо?

Кристи позна по погледа му, че е обиден, стана й неприятно, че си го изкарва на него. Обикновено се стараеше да не наказва Гейб за неща, които нямаха никаква връзка с него.

— Извинявай, Гейб, имам главоболие.

— Добре. Да го забравим и да си легнем да спим.

— Трябва да взема някое хапче или да почета малко, за да се успокоя, но ти можеш да се качиш.

Гейб поклати глава няколко пъти бавно и се обърна към стълбите. Кристи го хвана за ръката и го спря.

— Извинявай, че така се държах, мили. Знаеш как ми се отразява главоболието. — Докосна леко бузата му с устни. Видя го как бавно изкачва стъпалата с приведени рамене и изпита истински угризения на съвестта. Когато имаше главоболие не ставаше опърничава. Изкара напрежението си върху Гейб от чиста злоба.

— Скоро се качвам, скъпи — извика тя след него.

Когато чу дюшемето да скърца под краката му на горния етаж, тя отиде в кабинета на Маги. Върху масата, от лявата страна на вратата, бяха подредени няколко бутилки, имаше и чаши. Въпреки инструкциите на Маги да си взимат каквото пожелаят, Гейб настоя да не изпразват запасите на Оливър и още първата вечер в Уилтшър тръгнаха да търсят бърбън. Кристи огледа бутилките — главно различни видове уискита, едното беше малцово — и реши да си сипе. Рядко пиеше скоч, но щом седеше в къщата на Оливър, това й се стори нормално. Толкова й се пиеше, че дори не си сложи лед, щеше да го пие чисто, както видя Едуард да прави. Явно беше местен обичай.

Разходи се безцелно из тъмната къща с чаша в ръка, оглеждаше стаите, палеше лампите. Когато стигна до гостната, направо отиде до пианото и взе сватбената снимка на Оливър и Маги. Кристи имаше странното чувство, че беше виждала Оливър по-рано. Въпросителният му поглед и полуусмивката му бяха толкова интимни, толкова явно насочени към нея. Погледът му — знаещ, предизвикващ различни асоциации, бе съвсем различен от самоуверената и горда усмивка, с която Гейб се движеше през целия сватбен ден. Остави снимката на място и продължи да крачи неспокойно. Най-после стигна до кабинета на Оливър и тъй като беше затворила вратата след себе си, седна на стола му и прокара пръсти по клавиатурата на компютъра му. На рафтовете около стените имаше много папки, тя дръпна една с надпис: „Телеграф — окт. 91 — окт. 92“. Започна да чете статиите на Оливър. Бяха написани много добре, понякога в тях имаше хумор, понякога бяха своеобразни, но винаги доста остри и като правило последното им изречение бе много силно. Общо взето стилът му беше прям, личеше собствената му реакция към новините и събитията. Една статия беше за местните избори в Солсбъри, друга за това как американците виждат Великобритания, в трета ругаеше прекалено свенливите реклами на дамски хигиенни продукти. Явно интересите му бяха еклектични, с това впечатление остана и от библиотеката му, но въпреки всичко към всяка тема проявяваше нюх и я разглеждаше по оригинален начин. Кристи се зачуди какво ли интересно щеше да намери в Лорънсвил, за да го опише. След час старателно четене тя взе един лист от бюрото му, отбеляза докъде бе стигнала и вдигна телефонната слушалка.