Гийом Мюссо - Защото те обичам

Един от дилърите посяга да вземе оръжието, но вече е твърде късно. Конър е бутнал сандъка и грабва револвера.

Насочва дулото към двамата мъже, готов да стреля.

Те го гледат, клатейки глава.

— Кой си ти, по дяволите? — пита единият.

— Кой съм аз ли?

Конър замръзва на място. Десетки пъти е разигравал мислено тази сцена, но никога не е допускал, че неговите нападатели няма да го познаят.

Бърка с ръка в джоба на якето си и изважда два чифта белезници, купени за петдесет долара от корумпирано ченге.

— Закачете се за радиатора! — нарежда им той.

— Чакай, дай да се разбе…

Гръм прекъсва фразата на дилъра. Той опипва с ръка бедрото си и вижда, че е в кръв.

— Закачете се! — повтаря Конър.

Бандитите се подчиняват и захващат белезниците за радиатора, който отдавна не е произвел никаква топлина.

Кой съм аз ли?

Конър спира уредбата, бълваща влудяващ рап.

Кой съм аз ли?

Сваля якето и разкопчава ризата си.

Сега е с разголени гърди пред двамата злосторници и им показва изгарянията си като в някакъв първобитен ритуал.

Очите на двамата мъже не показват, че нещо са разбрали. Но в погледите им се чете страх и изумление.

Конър излиза в коридора, взема тубата с бензин, която е донесъл, и се връща в стаята.

Кой съм аз ли?

Сега ролите са разменени.

Жертвата става палач, а палачите — жертва.

Доброто става зло, а злото — добро.

Кой съм аз ли? — повтаря си той, заливайки с бензин бившите си нападатели.

Те крещят, но той не ги чува. В главата му отекват други викове:

Какво бе, педалче, в боклука ли се въргаляш? Знаеш ли какво правим с боклуците? Изгаряме ги!

Кой съм аз ли? — пита се Конър и драсва клечка кибрит.

В момента, когато огънят лумва, той си спомня думите, които някога бе казал на Марк: ако се откажем от нашите ценности, отказваме се от всичко.

Същата нощ

5:00 ч.

Ръждивочервен „Мустанг“ спира до тротоара в близост до държавното училище.

Конър слиза от колата, взима шепа дребни камъчета и ги хвърля към един от прозорците. След няколко секунди се показва главата на Марк.

— Какво правиш, Конър? Знаеш ли колко е часът?

— Обличай се, Марк. Вземи си портфейла и документите.

— Защо?

— Не питай.

След пет минути Марк е при приятеля си.

— Какво се е случило? — пита го той. — Изглеждаш доста странно.

— Качвай се! — приканва го Конър и му сочи колата.

— Чия е тази таратайка?

— Влизай, ще ти обясня по пътя.

Конър застава на волана и потегля. След пет минути се обръща към Марк и го пита:

— Спомняш ли си какво ти казах: че един ден ще имаш възможност да се измъкнеш оттук, за да следваш?

— Как да не си спомням!

— Ето че тази вечер късметът ти излезе — заявява той и подава на приятеля си отнетото от дилърите метално куфарче с долари.

Марк отваря куфарчето и подсвирва от изненада.

— По дяволите, какви са тия пари?

— Парите, с които ще си платиш следването.

— Но…

— Виж какво, нямаме много време, не усложнявай нещата. — Конър бърка в джоба си и изважда билет за влак. — Ще те закарам на централната гара. В шест и петнайсет има влак за Ню Йорк. Вземаш парите със себе си и повече не стъпваш тук! Разбрано?

— А ти, ти кога ще дойдеш при мен?

— Никога — отвръща Конър и влиза в подземния паркинг на гарата.

Шест часа сутринта

Двете момчета седят едно до друго в колата, спряна на платения паркинг. Марк е шокиран от току-що приключилия разказ на Конър.

— Трябва да тръгваш! — казва Конър, поглеждайки часовника си. — След малко влакът потегля.

— А ти какво ще правиш? — пита го Марк ужасен.

— Ще се предам на полицията — отвръща приятелят му и излиза от „Мустанг“-а.

Марк също слиза и тръгва след него.

— Без теб не заминавам!

— Престани да хленчиш! — нервира се Конър. — Никога няма да се измъкна оттук, с мен е свършено. Оставил съм навсякъде следи. До два часа полицаите ще ме открият.

— Не е сигурно — разубеждава го Марк. — Огънят заличава всичко. Освен това на кой му пука за онези двамата? На никой. Полицията ще помисли, че става въпрос за разчистване на сметки между гангстерски банди, и край.

Двете момчета стигат до перона на гарата, където въпреки ранния час вече са се струпали доста пътници.

— Хайде, всичко добро, приятелю! — казва Конър.

— Ела с мен! — извиква Марк, качвайки се във вагона. — Нали винаги сме си говорили, че заедно ще заминем?