Гийом Мюссо - Защото те обичам

На излизане от сградата забелязва полицейска кола, която с виеща сирена и въртящ се светещ буркан спира пред входа. Иви разбира, че ченгетата са дошли за нея. Може би живеещите в сградата са чули шум и са се обадили на полицията. Това е предимството на богаташките квартали — веднага се изпраща патрул.

И наистина, двама внушителни на ръст въоръжени до зъби полицаи се измъкват от колата, сякаш идват да арестуват Бин Ладен.

— Тук е! — извиква единият, насочвайки електрическото си фенерче към входа.

Набират кода и проникват във входа с ръце на оръжията си.

— Хайде, госпожице, следвайте ни, без да ни правите номера.

Днес

В самолета

16:00 ч.

Голяма част от пътниците спокойно си дремеха и смилаха поднесените им ризото с гъби и палачинки със захаросани ябълки. Други със слушалки на главите се бяха унесли в слушане на музика.

Със затворени очи и равномерно дишане Иви се бе присъединила към Лейла в страната на сънищата. Марк с нетърпение очакваше приземяването и се въртеше на своята седалка, хвърляйки неспокойни погледи към часовника си. Чувстваше, че трябва да предприеме нещо спешно. Не можеше да чака пристигането в Ню Йорк, за да разбули мистерията за странното поведение на Никол.

Трябваше да провери нещо. Веднага.

Наведе се към централната пътека. Костюмиран бизнесмен с вратовръзка трескаво следеше курсовете на борсата по интернет. Внезапно хрумване накара Марк да стане и да тръгне по пътеката, държейки в ръката си едва наченатата от Иви чаша с портокалов сок. Като стигна до жертвата си, докторът се престори, че залита, и нарочно разля сока върху ризата и панталона на бизнесмена.

— Не можеше ли да внимавате, дявол да го вземе! — извика последният, виждайки пораженията.

— Наистина много съжалявам — извини се вяло Марк.

Той извади от джоба си мокра кърпичка, но вместо да избърше течността, я разстла и направи още по-голямо лепкаво петно.

— Оставете! — жертвата реши да се отърве. — Ще го измия с малко вода.

Той стана от седалката си, избърса няколкото капки, паднали на клавиатурата, после го постави в багажника и се насочи към тоалетната, мърморейки:

— … костюм „Кензо“ за хиляда долара… срещата с японците… закупуване на акции…

Марк уж щеше да продължи пътя си, но се върна обратно. Повечето от щорите на илюминаторите бяха свалени, за да спират лъчите на слънцето, и в самолета цареше полумрак, приятен за лека дрямка или гледане на филм.

С възможно най-естествено движение докторът отвори багажника, взе компютъра и го отнесе на своето място. Погледна към дъното на самолета. Пред тоалетните имаше опашка. При малко повече шанс Марк щеше да разполага с компютъра десетина минути, преди собственикът да е забелязал липсата му.

Докторът го отвори внимателно. В раздадената на пътниците брошура бе прочел, че благодарение на постигнат наскоро технологичен прогрес в самолета има високоскоростен безжичен достъп до интернет. Потърси указатели в търсачката и влезе в един от излезлите сайтове. Написа в съответната графа телефонния номер, чрез който бе успял да се свърже с Никол. След няколко секунди се появи следният странен резултат:

Конър, Маккой, психиатър

„Тайм Уорнър Сентър“

„Кълъмбъс Съркъл“ №10

Ню Йорк 100119

Значи това бе номерът на новия кабинет на Конър! Гласът, който нареждаше на Никол да затвори телефона, беше на най-добрия му приятел. Сега вече беше сигурен в това. А защо не го беше познал веднага? И какво можеше да прави жена му при него?

Марк застина изумен за няколко секунди, не знаейки по какъв път да продължи. Доколкото си спомняше, Никол използваше Hotmail за кореспонденция. Той отиде на страницата на оператора, набра „nicole.hathaway“ в полето за потребителя и мигащият курсор вече го канеше да набере паролата. Но той не я знаеше.

През всичките години, прекарани с нея, той никога не беше показвал ревност. Съпружеските им отношения се основаваха на доверието и Марк никога не си беше позволявал да рови в нейната чанта или в бележника й.

А може би е трябвало да го прави…

Той не разбираше много от информатика, но може би една хакерска програма би му позволила да проникне в потребителската сметка на жена си. За съжаление нямаше такава. Разполагаше само с интелекта си, но той явно не беше достатъчен. Даже и най-изкусният терапевт не е в състояние да отгатне парола въз основата само на психологически анализ. Във всеки случай не и за пет минути. Но Марк не се отказваше лесно.