Гийом Мюссо - Защото те обичам

Естествено: трябваше да се прибави и датата. За момент се поколеба, но сметна за най-вероятно това да е датата на първата им среща. И все така трескаво набра:

Loosainfin150596

Пак натисна ENTER.

Успех! Страницата се зареди и пред него се отвори пощенската кутия на Никол Хатауей.

Имаше цял куп съобщения. Повечето идваха от Соня, импресариото на Никол, която организира концертите и пътуванията й. Около една трета бяха спам: „виагра на ниски цени“, „удължи своя пенис“, „помогни на пострадалите от цунами“, всевъзможни финансови примамки. Имаше хвалебствени поздравления от почитатели, присъствали на нейни концерти. Имаше и няколко критики като „Изобщо не можете да се сравнявате с Ан-Софи Мутер 18 18 Известна германска цигуларка, прочула се с изпълненията си на творби на Моцарт и Бетовен. — Б.пр. “ и „Звукозаписните компании не са ви избрали заради таланта, а заради задника“, или: „На ваше място щях да се срамувам да печеля пари, използвайки изчезването на дъщеря си“.

Любопитно, но нищо ново под слънцето. Никол получаваше подобни съобщения и преди две години. Марк потърси съобщения от Конър, но такива нямаше. Вниманието му бе привлечено от съобщение с прикачен документ, представляващ видеозапис. Изображението беше черно-бяло, в малка рамка и с лошо качество. Бързо разбра, че филмът е заснет с камера за видеонаблюдение.

Когато на екрана се появи образът на Лейла, кръвта му се вледени и светът около него замря.

Днес

В самолета

16:20 ч.

С горящи очи Марк не можеше да откъсне поглед от екрана. Действието на филма течеше пред него в забавен ритъм. Не след дълго разбра, че е заснет в деня на отвличането на дъщеря му. Много лесно разпозна суичъра на Лейла и плюшената играчка „Шрек“, която й беше купил една седмица преди драмата.

Чувстваше се като паднал от Марс, защото полицията непрекъснато го уверяваше, че камерите за видеонаблюдение не са заснели никакъв образ на дъщеря му. Сега вече разбираше, че тъмните петна в разследването криеха не само отвличането на дъщеря му, но и други неща. И този запис доказваше, че полицаите знаеха неща, които не бяха му разкрили.

Кадрите се сменяха, буцата в гърлото на Марк нарастваше, а образите ставаха все по-разпокъсани. Той дори не беше в състояние да познае мястото, където се намира Лейла. Явно извън магазина, защото беше мрачно и паразитни смущения замъгляваха образа на дъщеря му.

За секунди го обзе страх, който го накара да се обърне към Лейла: тя продължаваше спокойно да спи на седалката до него. Марк дори се надвеси над лицето й, за да се увери, че с момичето всичко е наред… Толкова се страхуваше да не я загуби отново!

Успокоен, той се върна към „своя“ компютър и установи, че клипчето, което трябваше да продължи две минути и десет секунди, бе спряло на една минута и трийсет секунди. Най-напред си помисли, че това се дължи на неправилна манипулация. Натисна многократно бутона PLAY, за да включи филма от началото, но и този път блокира 40 секунди преди края. Обхванат от гняв и отчаяние, Марк въздъхна тежко.

Кой така му играеше по нервите? Какво се бе случило през останалите 40 секунди?

— Браво бе, приятел! Добре си се обслужил!

Марк вдигна глава, сякаш внезапно се събуждаше. С рязко движение господин Портокалов сок изтръгна компютъра от ръцете му.

— Бях го заел само за малко — опита да се оправдае докторът.

— Заел го бил! Задника ми си заел!

— Исках просто да се уверя, че всичко работи добре — обясни Марк, играейки ролята си на наивник. — Страхувах се да не съм го повредил със своята несръчност. Вярвайте ми, че ако това се беше случило, аз…

Но бизнесменът не се върза:

— Ще се оплача! — развика се той с намерението да вземе други пътници за свидетели.

Една стюардеса вече се беше приближила до тях, за да успокои нещата. Марк инстинктивно разбра, че в негов интерес беше да запази спокойствие и да се снишава. А другият, крайно ядосан, взе да се оплита в своите обяснения.

— Искам да съобщя за случая на командира! — отсече той няколко пъти.

— Добре, господине, непременно ще го информираме — обеща стюардесата.

След това тя придружи господин Портокалов сок до мястото му с пресилена усмивка, с която сякаш искаше да му каже: „Седни си, дебеланко, и престани да викаш. Въпросът е приключен“.