Гийом Мюссо - Защото те обичам

Втренчил очи в „Ню Йорк Таймс“, Марк не обръща внимание на младата жена, която чака пред него. С калъф за цигулка в ръка Никол наблюдава сцената, която се разиграва пред очите й. В този момент на касата продавачката обслужва жена с бебе в ръце. Чертите й са напрегнати. Тя е поръчала кутия с адаптирано мляко и пакет памперси, а в ръката си стиска десетдоларова банкнота.

— 14.95 долара — казва продавачката.

Жената видимо се колебае. Явно не е предвидила да похарчи такава сума. Бърка притеснено в портмонето си, без да е убедена, че ще намери това, което й трябва.

— Какво става? — подканя я нетърпеливо продавачката и въздиша.

— Да, да… — извинява се жената и пуска на тезгяха дребните си монети.

Чакащите на опашката добре виждат, че те няма да й стигнат. Някои проявяват нетърпение, а други може би мълчаливо й съчувстват.

Тъкмо тогава Никол се приближава до касата.

— Струва ми се, че изпуснахте това — казва тя, като се навежда и подава на жената банкнота от двайсет долара.

Жената я гледа объркана и едва след няколко секунди взема банкнотата.

— Благодаря ви! — казва тя, навеждайки очи.

— Госпожице!

Марк тича по тротоара, за да настигне Никол. На какво могат да се дължат нещата в живота? Достатъчно му беше да вдигне очи от вестника и да срещне погледа на непознатата, за да почувства, че стомахът му се свива и сърцето му пламва. Трябва да действа неотложно: не бива да остави младата жена да отмине, без да е разбрал коя е.

— Госпожице!

— Да? — казва Никол, обръщайки се назад.

— Добър ден — започва да пелтечи Марк, поемайки си дъх.

Краката му се подкосяват, ръцете му вече са потни.

Кажи й нещо, Марк, не стой като гръмнат!

— Аз… аз се казвам Марк Хатауей. Бях зад вас в аптеката. Видях как помогнахте на жената…

— Излишно е да раздувате случая — отвръща тя с вдигане на рамене.

— От този квартал ли сте?

— Какво ви засяга? — пита жената недоверчиво.

— Бих искал да ви предложа да пием по кафе…

— Не става! — отговаря му тя, без да се спира.

Но той настойчиво върви по петите й.

— Моля ви!

— Та аз дори не ви познавам.

— Още едно основание, за да приемете. Тъкмо ще се запознаем.

— Само си губите времето с мен.

— Едно кафе, това с нищо не ви обвързва.

— Не, благодаря! Достатъчно съм изнервена и нямам нужда от кофеин.

— Тогава си поръчайте шоколад. Действа като афродизиак.

— Говорите каквото ви падне — въздъхва тя и вдига ръка, за да повика такси.

— Истина е! Владетелят на ацтеките Монтесума е пиел по петдесет чаши на ден, преди да отиде да уважи жените си.

— Мислите се за много интересен?

Едно такси спира пред тях до тротоара и Никол бърза да се вмъкне в него.

— Дайте ми поне телефонния си номер! — моли я Марк.

— Има го в указателя — отвръща тя лукаво.

— Но аз не знам името ви.

— И него го има в указателя — подхвърля жената и затръшва вратата.

Таксито потегля. Марк тича няколко метра след него и е възнаграден с клаксоните на автомобилите, които се движат в обратна посока.

Разочарован, той стои неподвижен на тротоара. Замаян е като боксьор в нокаут. Странно! Убеден е, че е изпуснал жената на своя живот, и се проклина, че е постъпил като петнайсетгодишен хлапак.

Нищо чудно, че се държа високомерно към мен: явно виждаше насреща си един жалък палячо, идиот, който си прави плоски шеги…

Той, вярващ в предзнаменования, разчитащ на своя шанс, се ядосва, че не е имал време да й покаже какъв е всъщност. Още по-лошо: дори не е могъл да узнае името й и по този начин е изгубил всякаква надежда да я открие един ден.

С никого, дори с Конър, не беше споделял, че още от малък винаги е вярвал, че някакъв ангел хранител бди над него и го предупреждава, когато предстои да се случи важно събитие. Но днес нищо не му бе помогнало да се възползва от предоставилата се възможност.

Скапан ангел хранител — ядосва се той вътрешно. — Защо ме изостави да се излагам?

— Хей, гледай къде стъпваш! — вика му някакъв младеж на ролери, който лети към него.

Марк се отстранява, но твърде късно: сблъсъкът е неизбежен. Отхвърлен силно назад, той се просва върху тротоара.

— Как сте? — обезпокоен, младежът му подава ръка, за да му помогне да стане.

Марк се изправя и погледът му попада върху отсрещния стълб.

На стълба — афиш. Върху афиша — лице на жена. А под него — съобщение за предстоящ спектакъл:

Никол Копланд

„Карнеги Хол“

Концерт за цигулка: Прокофиев, Стравински