Гийом Мюссо - Защото те обичам

Бостънски симфоничен оркестър

Четвъртък, 13 май.

Благодаря ти, ангеле!

— Е, как я намираш?

От последния балкон на залата Марк и Конър внимателно слушат как оркестърът и солистката изпълняват концерта на Прокофиев. Представителната концертна зала вибрира в ритъма на мелодичните линии на музикалната пиеса, която е по възможностите само на най-големите виртуози.

— Е, как я намираш? — повтаря Марк.

Вълна от неодобрително шшшшт! се надига към двамата приятели.

— Няма какво да се каже: добре свири — шепне Конър.

— Ти какво разбираш от класическа музика?

— Нищо — съгласява се приятелят му. — Във всеки случай, красива е.

— Мислиш ли, че е с някого?

— За момиче като нея, естествено…

— Смяташ ли, че имам шанс?

— Искрено ли да ти го кажа?

— Да…

— Трудно ще ти бъде, драги! — признава Конър.

Шшшшшшт!

22:57 ч.

Никол (рязко): Излишно е да играя пред вас непривична за мен роля: приех поканата ви, защото не исках да отида да вечерям с колегите.

Марк (любезно): Разбрах.

Те седят един срещу друг на малка маса под звездния купол на бара в хотел „Мансфийлд“. Помещението е облицовано с махагон и е осветено с хиляди лампи, приличащи на звезди, които създават интимна и приветлива атмосфера. Барманът тържествено им донася поръчката: коктейл за Никол и една „Корона“ за Марк.

Никол (не чак толкова рязко): Значи сте психолог?

23:08 ч.

Никол (подигравателно): Говорите твърде много за любовта, което не знам дали е присъщо за един психолог…

Марк (убедено): Защото любовта е единственото интересно нещо в живота.

Никол (колебливо): Това е доста спорно.

Марк: Представете си живота без любов: това ще да е адски скучно. Любовта поне е начин да минава времето.

Никол (примирено): С времето любовта отминава…

Той я гледа. Лицето й е фино, бузите й са леко хлътнали. В погледа й има нещо тъжно и неустоимо.

23:12 ч.

Марк (без предумисъл): Все пак сигурно имате някого в живота си?

Никол: Не съвсем.

Марк (заинтригуван): Какво значи „не съвсем“?

Никол (усмихвайки се): Да речем, че понастоящем спя с моя музикален инструмент.

Марк: Надявам се, че е много мил.

Никол (отпива от коктейла): Истински Гуарнери 19 19 Име на известна фамилия на лютиери от Кремона, които през XVII и XVIII в. изработват цигулки, сравними по достойнство с тези на Страдивариус. — Б.пр. .

Марк: Италианец…

Никол: Пада си малко нехранимайко, но е твърде привлекателен. Аз непрестанно го ухажвам и той ми отговаря със същото.

Тя го гледа, усмихва се и отстранява кичур коса от лицето си. Като че ли се влюбва в него, но все още не го осъзнава.

23:24 ч.

Марк (подкупващо): Ще се видим ли пак?

Никол (изведнъж се дистанцира): Не вярвам…

Марк присвива очи и я гледа втренчено. Сянка минава по лицето на младата жена. С устата си тя току-що каза „не вярвам“, а с очите си казва „надявам се“.

Марк: Може би имате някакъв проблем?

Никол (колебливо): Преди малко, когато ме попитахте дали имам някого в живота си, аз… ви излъгах.

Марк: Значи имате някого?

Никол: Да.

Марк: За жена като вас — естествено…

Тишина.

Никол (изваждайки нещо от чантата си): Ето го.

Отначало Марк мисли, че ще му покаже снимка на мъж. Но вместо това тя му поднася тест за бременност в пластмасова капсула. Докторът се чувства в правото си да погледне резултата. Той е позитивен.

Марк (спокойно и усмихнато): Той или тя?

Тишина.

Никол: В такъв случай сигурен ли сте, че искате да излизате с мене?

Марк: Повече от всякога.

Семейният мъж

10 септември 2001 г.

Марк и Никол празнуват петгодишнината от сватбата си. По случая са поканили няколко приятели на барбекю в градината. Хубава вечер в края на лятото, която протича в типична американска атмосфера на фона на песни, изпълнявани от Марвин Гей, Ленард Коен и Джони Кеш.

Застанал с шпатула в ръка зад искрящата жарава, Марк учи Лейла как се пече на барбекю и какви опасности крие то.

— Това е за теб — казва той, слагайки добре опечена пилешка кълка в картонената чиния на момичето.

— Ще си добавя кетчуп — споделя то и хуква по тревата.

Празникът е в разгара си, когато Марк забелязва, че Конър стои настрани, с блуждаещ поглед, потънал в мислите си. Домакинът оставя за момент барбекюто и се приближава до своя приятел.

— Я опитай тази амброзия! — предлага му той чаша вино.

— Какво е?