Гийом Мюссо - Защото те обичам

Знаят какво искат: да защитят докторат по психология, за да могат да отворят собствен кабинет.

Три часа сутринта.

Конър бута вратата на банята и запалва лампата. После затваря тихо, за да не събуди Марк, който спи в съседната стая. Рови в чекмеджето на аптечката, напипва тубичка с лекарства, изважда две хапчета и ги поглъща с малко вода. Петото и шестото за този ден — в упътването се препоръчва да не се вземат повече от четири, но той наистина чувства силна болка. Стои така няколко секунди, капнал и замаян, гледайки образа си в огледалото, и му се струва, че пред него стои съвсем друг човек. Разкопчава горнището на пижамата си и под бледата светлина вижда голото си тяло с белези от дълбоки рани, които предизвикват у него смесица от задоволство и отвращение. Наскоро бе осъзнал, че цял живот ще носи това съсипано тяло. Значителни части от ръцете и гръдния му кош са загубили своята чувствителност, в краката продължават ужасните болки, които го правят зависим от медикаментите. Към физическата болка се прибавят и смущенията в съня, които продължават от доста време. Мислеше си, че се е отървал от дилърите, но те всяка нощ идваха в кошмарните му сънища. Смяташе, че със страданието е свършено, но то бе заменено с друго, още по-тежко: това, че живее в кожата на убиец.

Тази нощ, връщайки се в леглото, той с ужас си дава сметка, че през останалата част от живота си ще носи мъчителното бреме на отмъщението.

Една вечер, изпаднал в присъщото му мрачно настроение, Конър вижда как Марк влиза в стаята, държейки в ръка мобилния си телефон.

— Ало?

От другата страна се обажда успокоителният глас на Лорина Маккормик: Марк по своя инициатива е решил да й се обади в Чикаго. Лекарката с вълнение изслушва Конър и го насочва към един от своите колеги в Ню Йорк, за да продължи възстановяването си.

Човек рядко може да се оправи сам.

Конър постепенно се съвзема. Избягва, когато е възможно, болкоуспокояващите хапчета и ги заменя с бани, масажи и нагревки.

Благодарение на Марк и на съветите на Лорина той се чувства по-самоуверен, но продължава да се плаши от реакциите на другите. Лицето му е пощадено от изгарянията, но това е нож с две остриета, защото колкото то е по-привлекателно, толкова тялото му е по-отблъскващо. По отношение на момичетата изпитва все същия страх: отначало те са съблазнени, но след това той има усещането, че ги „подмамва със стоката“. Убеден, че ще го отблъснат, Конър се задоволява само с първите прегръдки, а когато ги постигне, бърза да се покаже като човек, „който е изоставил“, а не „който е изоставен“.

Годините минават.

Конър продължава да страда от безсъние, но се стреми да го използва като коз. За да избегне дилърите, които го преследват в съня му, посвещава нощите си на знанието и изяжда с кориците учебниците по психология. Настървението, с което работи, и способността му да се самообразова впечатляват професорите. Един от тях, истински корифей в психологията, го взема за свой асистент и му дава възможност да го придружава навсякъде. Така за няколко години Конър провежда стажове в затвори, в болници и в училища за хора с увреждания… Където и да отиде, никой не остава безразличен към него. Нападението го е направило силно податлив към страданието на другите и той предпочита да се поддържа в състояние на крайна чувствителност. То му позволява да вникне в страданието на своите пациенти, да ги разбере по-добре, за да може по-добре да ги лекува. Осъзнава рисковете от подобно поведение, но е готов да плати съответната цена.

Конър отрано си дава сметка, че след като в мозъка се крие тайната на човешката душа, трябва да попълни своята професионална подготовка чрез изучаване на неврологията. И той го прави, воден винаги от една амбиция: да разбере какво става в мозъка, да проникне в недрата на мисленето, да пътува в царството на сънищата и на несъзнателното.

1996-2001: Златните години

Жената на моя живот

15 май 1996 г.

Една пролетна сутрин Марк влиза в аптека близо до „Уошингтън Скуеър“. Казва едно вяло „добър ден“ и се нарежда на опашката. Дошъл е да си купи опаковка аспирин с надеждата да надвие махмурлука. Предния ден баскетболистите на „Ню Йорк Никс“ бяха спечелили мача срещу „Булс“ на Майкъл Джордан, отлагайки развръзката за края на сезона. И Марк беше на мача с билет, който костваше цяло състояние на черно, но си струваше цената. За да отбележи победата на любимия отбор, бе празнувал цялата нощ. Навършил е вече 24 години и светът е негов: наскоро се е дипломирал и си е намерил работа като психолог в център за рехабилитация. Трудните чикагски години са останали далеч назад. Обича службата си, живота си, Манхатън.