Гийом Мюссо - Защото те обичам

— Татенце, а моят сладолед къде е?

Спречкването бе събудило Иви и Лейла.

Марк се обърна към тях и бързо се съвзе, придавайки си приветлив вид.

— Е, момичета, сега ще хапнете сладолед! — подкани ги той, като плесна с ръце.

— Ура! — извика Лейла зарадвана.

Марк хвана дъщеря си за ръка и кимна на Иви да ги последва. Групичката се насочи към средата на горната палуба с намерението да намери свободна маса във „Флоридита“. Барът, който Марк вече бе посетил, сега приличаше по-скоро на чаен салон. За да посрещне притока на клиенти, барманът Айзък бе повикал двама помощници. В съвсем непринудена обстановка тримата сервитьори приготвяха с изненадваща сръчност коктейли и мелби — кои от кои по-впечатляващи.

Една маса се освободи и Лейла седна първа. Тя взе менюто с десертите, сякаш поемаше светия Граал, и лакомо заразглежда картинките с лиежки шоколади и сладоледи. Марк и Иви последваха нейния пример, радвайки се на поведението й. Докторът обходи с поглед тълпата клиенти с намерението да открие Алисън, но богатата наследничка бе напуснала бара.

Поръчаха си горещ шоколад със сладолед, който им беше сервиран от самия Айзък с три лъжички и три сламки. Поставена в средата на масата, огромната стъклена купа с размери на аквариум съдържаше десетина топки шоколадов сладолед от различен вид, които плуваха в какаов крем, а върху тях се издигаше планина от бита сметана. Лейла се нахвърли лакомо отгоре му.

— Яж спокойно! — посъветва я Марк. — Никой няма да ти го открадне.

Със сламка в устата и с нос, целия в сметана, момичето с видимо удоволствие поглъщаше разтопения шоколад. Иви се пошегува мило с нея и последва примера й. За пръв път Марк виждаше девойката усмихната и се зарадва. Разказът на Иви за живота й и желанието да отмъсти му бяха направили силно впечатление. Съжаляваше, че не бе довършила своята история, но нещо вътре в него му подсказваше, че ще научи още подробности, преди да кацнат в Ню Йорк. Това пътуване наистина беше твърде напрегнато, богато на срещи и пълно с изненади. И добри, и лоши.

Наслаждавайки се на десерта, Иви разнежено гледаше Марк и Лейла. Беше трогната от отношенията между доктора и дъщеря му. Тя, която никога не бе имала семейство, с вълнение гледаше как този мъж, който й се струваше едновременно солиден и крехък, си възвръща онази взаимност, която го е свързвала с детето му, преди да ги сполети тежката драма.

Айзък бе засилил леко музиката, но обстановката си оставаше приятна. Иви за пореден път взе с лъжичка от божествения шоколадов микс и затвори очи, за да му се наслади още по-добре. Тя почна да поклаща глава в ритъма на саксофона на Джон Колтрейн, съзнавайки, че изживява моменти на душевно спокойствие, какъвто отдавна не бе изпитвала.

Отново си даде сметка, че мислите й се връщат към Конър, който след разказа на Марк й бе станал още по-близък. На нейните години той не се бе отказал от намерението си. Имал бе смелостта да действа и да си отмъсти: око за око, зъб за зъб. А след това бе намерил сила да стане един от най-известните лекари новатори в страната. Чудесна победа над живота.

Но дали отмъщението беше притъпило болката?

Точно това бе въпросът, който зададе на Марк, когато отвори очи.

1989-1995: Години на обучение

В един дъждовен октомврийски следобед Марк и Конър пристигат в Манхатън.

Тъкмо са навършили седемнайсет години.

Ню Йорк. Толкова често са мечтали за него от глухата провинция, повтаряйки си такива магически и лъчезарни думи като Сентръл Парк, Уошингтън Скуеър, Световния търговски център и Статуята на свободата.

Но това, което се появява пред очите им, е съвсем различно от онова, което са гледали по филмите.

Щом слизат от влака, те са силно изненадани от сивото небе, което придава тъжен и студен вид на града.

А студът — той е и в сърцата им.

Две избягали момчета, които не знаят какво им обещава утрешният ден. Може би ченгетата ще открият следите им. Може би бягството им ще приключи много по-рано от предвиденото в гнусната килия на някой затвор.

Но дотогава трябва да оцелеят.

Марк поема ръководството на операциите. Дошъл е моментът да докаже, че е умен и оправен, както неведнъж се е хвалел. Решен е да се бори, за разлика от Конър, който е объркан и все по-често изпада в депресия. Най-напред намира малък апартамент близо до кампуса на Нюйоркския университет. След това разгръща цялата си енергия, за да бъдат преодолени всички административни пречки, съпровождащи записването им във факултета. За щастие нямат финансови проблеми. Благодарение на провидението, което е помогнало на Конър да вземе парите на дилърите, те ще могат да си платят наема и част от таксата за обучение. Месец по-късно се сдобиват и с най-желаното — студентски карти със своите имена върху тях — и се впускат стремглаво в обучението.