Гийом Мюссо - Защото те обичам

Накрая тя решава да намали дозата на успокоителните, за да може съзнанието на Конър постепенно да се възвърне.

В главата на Конър

Между живота…

… и смъртта

Още летя, но по-бавно, по-слабо.

Постепенно тялото ми натежава като олово.

Слизам от височините и си възвръщам човешките усещания.

Пак ме е страх. От страданието. От смъртта.

Облаците около мен потъмняват и се превръщат в пурпурна, изгаряща и задушлива пара.

Боли ме навсякъде. Горя.

Сега всичко е червено, всичко е огън и жулел.

Всичко е тъжно.

Край на пътуването. Отварям очи и…

16 октомври 1987 г.

Когато Конър отваря очи, той се оказва в огромното ярко осветено помещение на отделението за тежки изгаряния. Нещо приглушено и неясно бучи в главата му. Опитва се да помръдне, но веднага разбира, че не бива да го прави. Навежда глава и вижда, че цялото му тяло е в превръзки. Изведнъж в съзнанието му изплува споменът за преживяното и го хвърля в ужас.

— Привет, приятелю! — казва развълнувано Марк.

— Здравей, Конър — усмихва му се Лорина. — Как се чувстваш?

Момчето я поглежда, отваря уста, но не е в състояние да отговори.

— Не се тревожи! — успокоява го Марк. — Тук за теб ще се погрижат както трябва.

17 октомври 1987 г.

С помощта на медицинска сестра Лорина сваля превръзката от гръдния кош на пострадалото момче. Самият Конър желае да се види. Но гледката го отблъсква. Ако отначало му се иска да се държи като мъж, желанието му изчезва веднага, щом погледът му е паднал върху раните. Струва му се, че се е превърнал в чудовище, един разложен Човек-слон. Идва му да се разплаче. Не вижда спасение. Нима би могъл да оздравее от това ?

— Нормално е да изпитваш страх — казва му Лорина, гледайки го право в очите.

Конър не знае какво да мисли за тази лекарка. Понякога се държи грубо и не се церемони да нарича нещата със собствените им имена. Но Марк като че ли има доверие в нея. Тя е от нашите! — с увереност беше споделил той.

— Ще ти обясня — започва Лорина, сядайки до него. — Върху най-дълбоките ти рани присадихме кожа от животински произход.

— Животинска кожа ли?

— Да, от свиня. Това е обичайна процедура. Имунната ти защита ще я отхвърли, но за известно време тя ще ти служи за биологическа превръзка против инфекции.

— А после?

— После ще се опитаме да ти присадим човешка кожа.

— А тази кожа откъде ще я вземете?

— От теб. Това се нарича автоприсаждане. С бръснач ще взема парче твоя кожа от места, които не са засегнати от изгаряне, и ще я присадя върху раните.

— Няма да стигне! — надава глас Конър. — Та аз съм изгорял навсякъде.

— Трябва да ми имаш доверие! — настоя Лорина.

— Как да ви имам доверие, след като не ми казвате истината?

— Имаш право — съгласява се лекарката. — Няма да стигне. Именно затова изпратихме твои клетки в лабораторията в Бостън, които ще бъдат култивирани, за да се получи кожа с по-голяма повърхност. Разбираш ли?

— Разбирам, че ще умра.

Ноември 1987 г.

Първо присаждане.

Неизразима болка, която не се притъпява от успокоителни медикаменти.

Дясната ръка на Конър е хваната в шина, а шията му е стегната в ортеза.

Марк идва всеки ден да го вижда. Чете му „Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма. За безпощадното отмъщение на човек, станал жертва на една несправедливост и престоял в затвора в продължение на петнайсет години.

Безпощадното отмъщение…

Коледа, 1987 г.

Конър ужасно е отслабнал.

Може ли човек да загуби 15 килограма за два месеца?

Лорина му обяснява, че при пострадалите от тежки изгаряния, дори да получават значително количество калории, катаболизмът е много интензивен, изтощава организма и го предразполага към инфекции.

Дясната му китка е сериозно засегната.

На 25 декември лекарите са принудени да му ампутират една фаланга.

Весела Коледа!

Януари 1988 г.

След нападението полицаите идваха да го разпитат само веднъж. Той им разказа всичко. Дори посочи имена и адреси, но не последва никаква реакция.

Марк по своя инициатива се опита да си изясни случая: двамата наркодилъри продължаваха да се разхождат из квартала, без дори да се крият.

Една мисъл се заражда в съзнанието на Конър. За безпощадно отмъщение…

Февруари 1988 г.

Някои присадки не се хващат.

Плътта си остава оголена.