Гийом Мюссо - Защото те обичам

— … ако се откажем от ценностите си, отказваме се от всичко.

Марк иска нещо да му отговори, но вместо това се обръща към оградата и я блъсва с все сила.

Обхванат от срам и яд, той съжалява, че е предложил тази идея.

Конър разбира колко е разстроен неговият приятел, слага ръка на рамото му и се опитва да го успокои с цялата си убедителност:

— Не се ядосвай! Ще видиш, че един ден все нещо ще се промени. Не знам точно как, но те уверявам, че ще се оправим.

13 октомври 1987 г.

19:36 ч.

Седнал по турски, с книга на коленете и с ръце на ушите, Конър безуспешно се опитва да се абстрахира от хаоса, който го обкръжава. Но нищо не може да се направи, невъзможно е да се съсредоточи. Шумът е прекалено силен: телевизорът във фоайето гърми до краен предел (никой не го слуша, но и никой не го загася); из стаите се чува музика; децата крещят обидни думи и се бият. Няма стая, в която да може да си подготви уроците. Нито едно спокойно кътче. Класната стая, която използваха с Марк след занятията, вече не е достъпна, защото един от нощните пазачи прояви прекалено усърдие и си науми да не ги пуска вече там.

От немай-къде Конър напуска апартамента, затръшвайки вратата. Стига до асансьорната клетка, но не се застоява там, защото знае, че на това място често идват продавачи на дрога. Накрая спира в помещението, където са наредени металните контейнери за боклук. Студено е и мрачно. Той оглежда всички съдове и се прислонява до един, който е празен и не мирише чак толкова лошо. Въздиша, отваря книгата си и изважда химикалка от джоба си. Има нещо отчайващо в това да си принуден да си пишеш домашните сред кофите за боклук, но той се е заклел да се бори, без никога да отпуска ръце, за да продължи образованието си. Кой знае, може би един ден късметът му ще проработи…

Твърде бързо е погълнат от книгата, която един от учителите му е препоръчал: „Народна история на САЩ“ от Хауърд Зин. Вълнуваща панорама на историята на Америка, построена върху свидетелства на онеправданото население: индианци, роби, дезертьори от войната между Севера и Юга, текстилни работнички. Начин да се покаже, че изживяната от народа история често се различава от официалната версия в учебниците.

Потънал в четенето, Конър не чува приближаващите се стъпки. Когато вдига глава, вижда до себе си две смътно познати момчета, хулиганчета от квартала, които подигравателно го гледат.

— Какво бе, педалче, в боклука ли се въргаляш?

Конър скача и се опитва да избяга, но вече е твърде късно. Бандитчетата го вдигат и го хвърлят в контейнера.

— Знаеш ли какво правим ние с боклуците — пита единият, навеждайки се над него.

Момчето опитва да се изправи и посяга към носа си. Навсякъде е опръскан с кръв.

— Изгаряме ги! — крещи хулиганът.

Конър вдига глава към нападателите си и вижда, че единият държи в ръката си туба с бензин. Той дори няма време да извика: тялото и краката му са вече залети с бензин.

— Искаш ли огън? — пита другият гангстер и драсва клечка кибрит.

Момчето е ужасено. Все още му се иска да вярва, че ония целят само да го сплашат, но всъщност знае, че за такива престъпници човешкият живот не струва пробит цент.

И наистина запалената клечка кибрит е вече над него и бензинът пламва. Тялото му гори като факла, а в това време капакът на контейнера тежко се затваря.

Конър се задушава, мята се, опитва се да се измъкне от металната клетка. Най-сетне контейнерът се обръща и го освобождава, но тялото му продължава да е обгърнато от огъня. Той не може да се стърпи от болка, тича във всички посоки, влиза в двора на сградата и почва да се търкаля по земята, за да изгаси пламъците.

Погледът му постепенно се замъглява.

Късметът го е споходил, но не в тази посока, в която той се е надявал.

За части от секундата разбира, че животът му се е преобърнал, че вече нищо не може да бъде както преди.

После изпада в кома.

Той е на петнайсет години.

Той просто искаше да си напише домашните.

3 октомври 1987 г.

21:18 ч.

С вой и запалени светлини линейката влиза в паркинга за бърза помощ на Чикагската презвитерианска болница. В безсъзнание, поставен на носилка, Конър веднага е измит с хладка вода, за да се охладят изгорените зони. Към кожата му са прилепнали овъглени парчета от дрехите му, които трябва да бъдат премахнати. След като му е направена интубация за изкуствено дишане, лекарите от спешна помощ му преливат кръв и го насочват към сектора за тежки изгаряния, където го поема доктор Лорина Маккормик.