Гийом Мюссо - Защото те обичам

Докторът обърна томчето. На гърба на книгата имаше снимка на Конър с неговата странна меланхолична усмивка, пределно позната на Марк. Тази импровизирана среща с образа на приятеля предизвика у него нов прилив на вълнение. Двамата бяха толкова близки и споделяха всичко, преди той да слезе в ада. Защо не му се бе обадил, за да му съобщи новината за Лейла? Как така не се бе сетил?

— Това е любимата ми книга — сподели Иви. — Чели ли сте я?

— Написана е от най-добрия ми приятел — призна докторът, връщайки й книгата.

— От най-добрия ви приятел? Вие ли сте онзи Марк, за когото той говори толкова често?

— Да, израснахме заедно в един и същ чикагски квартал.

— Зная.

— Защо казваш, че това е любимата ти книга? — поиска да разбере Марк.

— Защото ми помогна. Глупаво е да го кажа, но понякога имам впечатлението, че е написана за мене.

— Без съмнение това е най-хубавият комплимент за една книга — отсъди Марк.

— Винаги съм се питала… — започна Иви.

— Какво?

— Дали е истина това, което се разказва в книгата.

— Всичко е истина — увери я Марк. Ала след кратка пауза уточни: — Но това не е цялата истина.

— Какво искате да кажете?

— Има важни неща, които Конър не е могъл да разкаже.

— Защо?

Марк се взря в очите на Иви. Понякога се чувстваше способен да прецени даден човек за части от секундата. Поне беше в състояние да каже дали може да му гласува доверие.

Тя е от нашите — увери го вътрешният му глас.

— Защо не е разказал всичко? — повтори настоятелно въпроса си Иви.

— За да не отиде в затвора — отговори й Марк.

Ноември 1982 г.

Чикагско предградие

Марк и Конър са на десет години

Насилие и мизерия царят в квартал „Грийнуд“, който е част от чикагското предградие „Саут Сайд“. На километри разстояние се простира опустошен пейзаж: издънени тротоари, изоставени сгради, овъглени коли, площи, обрасли с бурени и затрупани с боклуци. Магазините са рядкост: няколко бакалници зад железни решетки, само един супермаркет и една банка; болница няма. Единствено кръчмите трупат печалби.

Един бомбардиран Багдад в сърцето на Америка.

В Грийнуд почти всички са черни. И почти всички са бедни.

От доста време всеки, който е могъл, е избягал от това безнадеждно място, което безвъзвратно се разпада.

Малкият Марк Хатауей живее с баща си, който е пазач в едно държавно училище в гетото. Майка му е изчезнала, когато е бил на три години. На въпроса му: „Защо мама ни изостави?“, бащата отговаря винаги по един и същ начин: „Защото не беше щастлива“.

Тя наистина не е била щастлива в това защитено като крепост училище. Вярно е, че мястото прилича на военна зона: прозорците са зазидани, вратите са блиндирани, детекторните устройства за метали засичат пушки и сгъваеми автоматични ножове. Гангстерски банди върлуват навсякъде. Сформирана е местна милиция: групи от родители и пенсионирани полицаи за поддържане на реда, но от тях няма никаква полза. Много деца отиват на училище, сковани от страх. Много от тях са били свидетели на престрелки и убийства и страдат от посттравматични нервни смущения.

Седем часа вечерта през зимата. Училището е пусто. Лампите в една от класните стаи на последния етаж светват.

Десетгодишният Марк се отправя към библиотечката до стената в дъното на стаята. Всъщност думата „библиотека“ е твърде силна, за да се назове шперплатовата етажерка, върху която са наредени няколко десетки евтини романи. Всяка вечер, когато баща му започва да изпразва бирените бутилки, Марк идва на това спокойно място, за да довърши домашните си. Баща му е алкохолик, но не буйства. След три-четири бири той по навик започва да ругае Рейгън, Конгреса, общината, негрите, азиатците, латиноамериканците, бившата си жена и в крайна сметка цялото общество, което е отговорно за мизерията и нещастието му.

Марк преглежда, сочейки с пръст, наредените на етажерката романи, и попада на това, което търси: „Да убиеш присмехулник“.

Прочел е вече двеста страници, но книгата толкова му харесва, че чете само по една глава на вечер, за да й се наслаждава по-дълго време. Това е чудесен разказ за адвокат, който отглежда сам двете си деца в малък град в Алабама в началото на 30-те години, по време на Голямата депресия. Животът му си тече спокойно до деня, когато е назначен служебно да защитава негър, несправедливо обвинен в изнасилване на бяла жена. Въпреки нетолерантността и предразсъдъците на своите съграждани, той се опитва да разкрие цялата истина.