Гийом Мюссо - Защото те обичам

Марк сяда на един чин, изважда от книжна кесийка сандвич с фъстъчено масло и потъва в четенето. Книгата като че ли му слага мехлем на сърцето, вдъхва у него надеждата, че понякога умът и честността могат да вземат връх над насилието и глупостта. Умът… От известно време е разбрал, че е умен, макар че получава средни оценки. Трябва да се признае, че в училище добрите ученици не са обичани и често в междучасието им разбиват мутрата. Затова е решил да крие своите способности и да се преструва, че върви със стадото, докато се самообразова.

Изведнъж тишината на класната стая е нарушена от глух шум, който се повтаря. Марк неспокойно вдига глава. Дали е от канализацията? Или някой плъх? Шумът идва от килера, където учителят слага материалите за рисуване. Раздвоен между страха и любопитството, Марк решава да отвори вратата и вижда момче на неговата възраст, сгушено в дъното на шкафа.

То боязливо излиза от дупката си и се втурва към изхода. Навсякъде в училището цари страх: учениците първо си разменят удари, а после думи. Но след като стига до вратата, момчето се обръща и за момент учудените погледи на двете деца се срещат.

— Какво правиш тук? — пита Марк.

Макар че никога не са си говорили, той познава по физиономия другото момче: доста странен самотен ученик, с държане на извънземно. Май че се казва Конър.

— Спях — отговаря другият.

Прилича на Хъкълбери Фин във версия от края на века: кльощав, рошав, с мръсни дрехи, твърде къси за ръста му.

В момента, когато Конър се готви да излезе, Марк го пита:

— Гладен ли си?

Той има някаква интуиция, която му позволява инстинктивно да разбере какво може да измъчва другия.

След кратко мълчание Конър си признава:

— Малко…

Всъщност от сутринта нищо не е ял. Животът му в последното приемно семейство е много тежък: унижават го и му налагат непрестанни лишения под предлог, че така го „подготвят за живота“.

А той вече познава живота. Изоставен от родителите си още след раждането, прехвърлян от едно семейство в друго, той е изживял всичко, изпитал е всичко. Оскърбленията само се плъзгат по него, без да го засягат. За да се предпази от тях, момчето е привикнало да се приютява в своя вътрешен свят, за който само то има ключ.

— Вземи! — Марк му подава половината сандвич.

Конър е изненадан и за момент се колебае. Винаги е разчитал само на себе си. Лишен от обич и внимание, той се е научил да няма доверие в нищо.

Погледите на двете момчета се срещат и нещо се случва: взаимна признателност и обещание за бъдещо приятелство. Конър взема половината от сандвича и сяда до Марк.

Само за миг те отново са станали деца като всички други.

1982, 1983, 1984…

До живот, до смъртта…

Марк и Конър вече се срещат всяка вечер в същата класна стая. Навън е хаос, дрога, горят коли, гангстерски групи се избиват помежду си, пушките минават от ръка в ръка. А те са си създали тих пристан, където страхът не свива стомасите им. С течение на седмиците и месеците момчетата се опознават все по-добре и все повече се доверяват един на друг.

Марк е интуитивен, настоятелен, импулсивен, но същевременно е по-раним и по-податлив.

Конър е спокоен и разсъдлив, но е много потаен и е измъчван от постоянен стремеж към абсолютното.

Двамата са решили да се обвържат чрез различията си.

Заедно си пишат домашните, четат книги, слушат музика и често с изненада се улавят да се смеят. За пръв път в своето съществувание откриват, че животът не е само страдание и самота. За пръв път в своето съществувание откриват, че човешките взаимоотношения не почиват само върху насилието. Всеки вижда у другия някаква емоционална сигурност, някаква увереност и сила. Увереността да могат да разчитат един на друг, каквото и да се случи.

Силата никога да не се оставят да бъдат сразени.

Февруари 1984 г.

Часът е шест сутринта в Чикаго и небето почва да посинява. Както обикновено, Конър се събужда от студ. Той спи в трапезарията върху дюшек, поставен направо на пода, без чаршафи. Става, отива в кухнята, измива си лицето в мивката и излиза от апартамента, преди другите да са се събудили. Градът е леденостуден. За да отиде на училище, логично е да вземе надземното метро, което е близо до дома, но станцията е затворена с надеждата, че това ще намали престъпността. Поредна особеност на Грийнуд, където автобусите се движат само ако са охранявани от полицаи. Конър върви по улиците, като събира алуминиевите кутийки от бира, за да ги продаде след това за някой цент. Понякога вечер заедно с други свои връстници се въртят по бензиностанциите в Саут Сайд и предлагат на клиентите срещу няколко долара да им налеят бензин, да почистят колата или да избършат предното стъкло.