Гийом Мюссо - Защото те обичам

С времето е опознал особеностите на квартала: насилието, беззаконието, тайните му порядки. Но да опознаеш нещо не значи да свикнеш с него.

Когато стига до „61-ва улица“, слънцето вече е изгряло и облива с лъчите си Хайд Парк. Доста странно място. То си е в гетото, но съвсем близо е престижният Чикагски университет, в който таксите за обучение възлизат на трийсет хиляди долара, а повечето от студентите са от най-заможни семейства. Гетото и университетът, третият свят и „храмът на знанието“: делят ги само няколкостотин метра.

Всеки път, когато минава по тази улица, Конър гледа на запад към студентския град. Защо животът е толкова различен от двете страни на бариерата? С толкова предимства за едните и толкова труден за другите! Какъв е смисълът? Има ли някаква логика, или Бог иска да ни подложи на изпитание?

Конър не може да си отговори. Сигурен е само в това, че има силата да премине „от другата страна“. Един ден заедно с Марк ще напусне този квартал. Но къде ще отиде? И какво ще прави?

Все още не му е ясно, но в главата му витае някакъв отговор: ще помага на хората като него.

Август 1986 г.

Марк и Конър са на четиринайсет години

— Двайсет на двайсет!

В непоносимата горещина на баскетболното игрище Марк и Конър, голи до кръста, с лъщящи от пот тела, настървено си оспорват мача. На земята е сложена уредба с олющени колонки, от които се разнася Livin in America, последното парче на Джеймс Браун.

Конър се опитва от трудно положение да постигне кош, но топката отскача от металния обръч. Марк я хваща и с акробатически удар спечелва играта, а после се впуска в сиукски танц, за да дразни приятеля си.

— Оставих те да спечелиш — твърди Конър.

— Така ли? А видя ли забивката ми? Меджик Джонсън ряпа да яде!

Двете изтощени момчета се облягат на оградата. От ръка на ръка минава загрятата на слънце бутилка с кока-кола.

Стоят известно време мълчаливи, а после пак подхващат важния за тях въпрос: как да се измъкнат от гетото?

От известно време това се е превърнало за тях в идея фикс. В Саут Сайд няма бъдеще, няма перспективи. Единствената реалистична амбиция е да оцелееш или да заминеш.

Марк и Конър мечтаят да получат стипендия, за да влязат в някой от престижните колежи. Имат добри оценки, но няма да са достатъчни, за да заличат незавидната репутация на тяхното училище.

Много скоро разбират, че изходът зависи само от тях самите и че не бива нищо да очакват от институциите. Но като за начало ще им трябват пари, много пари. И единственото нещо, което може да им донесе пари, е дрогата.

В техния квартал наркотиците са навсякъде. Властта, бизнесът, обществените контакти зависят от дрогата. Тя не щади никого. Всеки има поне един роднина или приятел, който се дрогира или търгува с дрога. Тя влачи със себе си четирите конника на Апокалипсиса: насилието, страха, болестта и смъртта. Някои полицаи също участват, и то активно, в търговията с дрога, като задържат част от конфискуваните количества за собствена консумация или за продан.

Марк и Конър знаят, че един добър търговец на дрога печели по няколко хиляди долара на седмица. Някои от техните другари вече са се отказали да ходят на училище и са предпочели да се включат в някоя банда, за да участват в доходната търговия. Един ден и в тяхното съзнание се заражда тази идея.

— Защо не правим и ние така? — подхвърля Марк.

— Как?

— Много добре знаеш какво искам да кажа. Умни сме и умеем да се оправяме. Бихме могли да се възползваме от системата. Джарго вече ни предложи да работим за него. Знаеш ли колко изкарва той на седмица?

Конър се възмущава.

— Нямам намерение да затъвам в наркотиците.

— Говоря ти за търговия, не за консумация. Ако успеем да се оправим, за две години ще спестим пари, за да можем да следваме. Това ще е едно добро дело.

— Не мисля, че идеята е добра.

— Няма да сме първите. Знаеш ли какво е правил бащата на Кенеди по време на забраната? Внасял е нелегално алкохол. И така е натрупал състояние. Благодарение на това синът му станал президент, вследствие на което сега се ползваме с граждански права.

— Смесваш нещата, да ти кажа!

Сега пък Марк се възмущава:

— Тогава намери друг начин, за да се измъкнем! Каква друга възможност имаме, за да продължим образованието си? Ако не изчезнем оттук, след десет години ще бъдем в гробището или в пандиза!

— Нямам чудотворно решение — признава Конър. — Но ако се откажем от…

Гласът му изведнъж потреперва, защото е обзет от срам. Преглъща слюнката си, поглежда приятеля си в очите и довършва мисълта си: