Гийом Мюссо - Защото те обичам

— Една привечер, преди два месеца, доктор Крейг Дейвис ни се обади по телефона. Моят съпруг Пол и аз многократно се бяхме срещали с него в болницата. Той ни каза, че разполагали със съвместим орган, но имало някакъв проблем.

— Проблем ли?

— Проблемът бе майка ти: тя беше преди мене в списъка на чакащите…

Студена тръпка пробягва по цялото тяло на Иви, макар че нещо в съзнанието й все още не позволява да види ясно целия ужас на ситуацията.

— Крейг Дейвис съвсем определено ни поясни, че ако сме готови да направим „финансово усилие“, той ще се постарае да измести майка ти от списъка на реципиентите.

Вцепенена, Иви най-сетне разбира: резултатите от кръвните изследвания на Тереза са фалшифицирани, за да излезе, че е продължавала да пие.

В съзнанието на Иви като че ли съвсем отчетливо звучаха умолителните думи на майка й, която се стремеше да се защити:

НЕ СЪМ ЛЪЖКИНЯ!

КЪЛНА ТИ СЕ, ЧЕ НЕ СЪМ БЛИЗВАЛА АЛКОХОЛ, СКЪПА!

Майка й наистина не беше излъгала, а Иви не бе повярвала на думите й…

Лицето на Мередит се изкривява от силната емоция, но тя решава да стигне до края по кръстния си път:

— Най-напред отказах: смятах, че подобно действие е отвратително. Но вече бях чакала твърде дълго, а органи за присаждане пристигаха толкова рядко… И в крайна сметка приех. На този етап на болестта си бях постоянно на легло, парализирана от болки, по-скоро мъртва, отколкото жива. Пол изкарва добри пари. След известни преговори Дейвис и съпругът ми се споразумели за сумата от 200 хиляди долара, но Пол остави на мен да взема решение… На никого не пожелавам такъв избор.

Мередит за миг потъва в мислите си, сякаш отново изживява мъчителните моменти.

— Бих могла да ти кажа, че го сторих заради децата си, но няма да е вярно — признава си тя. — Направих го, защото се страхувах от смъртта. Това е истината.

Мередит е съвсем искрена. От момента на операцията тя носи тази изповед на сърцето си.

— Понякога животът ни поставя в такива ситуации, от които можем да се измъкнем, само ако се откажем от ценностите, които защитаваме — казва тя, сякаш говори сама на себе си.

Иви затваря очи. Сълза се търкулва по бузата й, но тя не се опитва да я избърше.

Мередит за сетен път подхваща разговора, за да направи последно уточнение:

— Ако се обадиш в полицията, и там ще повторя това, което ти казах, и ще поема своята отговорност. Сега ти решаваш.

После става и преди да излезе от кафенето, добавя:

— Постъпи както сметнеш, че ще е справедливо!

Старият „Понтиак“ на Кармина спира пред автогарата. Иви хлопва вратата и взема от багажника малкото си куфарче и раницата. Автобусът за Ню Йорк ще тръгне след малко. Иви бе продала дребните вещи на майка си и срещу тях бе получила само двеста долара, които бе похарчила за отиването си в Манхатън. Крейг Дейвис вече работи там. Потърсила го бе най-напред в Лас Вегас, но подкупният доктор бе напуснал Калифорния непосредствено след смъртта на Тереза, за да отиде на източното крайбрежие.

— Сигурна ли си, че наистина искаш да заминеш? — пита я Кармина, придружавайки я до стоянката на автобуса.

— Напълно!

Никога в живота си дебелата мексиканка не бе залагала на чувствата. Тя се бе трудила много, за да отгледа децата си, и търпеливо си бе създала защитна обвивка, която да я представя като безчувствена при всякакви обстоятелства.

— Пази се! — казва Кармина и леко плясва девойката по бузата: жест, с който тя изразява несъмнената си привързаност към нея.

— Добре! — отвръща Иви и се качва в автобуса.

Двете жени знаят, че може би няма да се срещнат никога повече. Кармина й подава багажа и с ръка й прави знак за сбогом. Едва по-късно Иви ще открие, че мексиканката е пъхнала триста долара в раницата й.

Най-сетне автобусът потегля.

Седнала на мястото си, Иви обляга глава на прозореца. За пръв път напуска Лас Вегас.

След няколко часа ще бъде в Ню Йорк.

И ще постъпи както сметне за добре.

Ще убие Крейг Дейвис.

Днес

В самолета

14:00 ч.

— И какво се случи след това?

Звуковият сигнал току-що бе известил излизането от турбулентната зона и бе извадил Иви от състоянието на транс, в което беше потънала, разказвайки своята история.