Гийом Мюссо - Защото те обичам

За щастие всички пристигат нормално на паркинга в болницата. Има нощи, когато късметът е на наша страна.

Дано така да продължава.

Когато Иви и Тереза влизат във фоайето, там ги чака лично доктор Крейг Дейвис.

— Трябва да действаме бързо! — казва им той и влиза с тях в асансьора.

От агенцията по биомедицина, която отговаря за разпределението на органите за присаждане, са се обадили в болницата късно вечерта. Всъщност нещата започнали в следобеда, когато съпружеска двойка с мотоциклет катастрофирала на пътя за Епъл Вали. И двамата били с каски и не се движели бързо. Мъжът се отървал почти без драскотина, но жената получила тежки черепни травми и не могла да оцелее. С линейка за спешна помощ я закарали в болницата в Сан Бернардино, където направили всичко възможно, за да я спасят. Но било прекалено късно. Макар че диагнозата за мозъчна смърт била бързо установена, трябвало да мине време, докато семейството й бъде убедено да дари нейните органи. Хората винаги се надяват на някакво чудо. Един интернист се заел да обясни на съпруга, че при мозъчна смърт всички невронални функции безвъзвратно се нарушават. Мъжът чувал тези обяснения, но не ги възприемал и продължавал да държи ръката на жена си.

Тя била на изкуствено дишане, кожата й била топла, чували се ударите на сърцето й. Ала това вече не било живот. Само илюзия на живот.

Съпругът отстъпил едва към 21 часа. Разбрал, че единственият начин да продължи живота на жена си е да се направи така, че тя да живее чрез други. Медицинските екипи веднага взели сърцето, белите дробове, панкреаса, червата и ги изпратили на различни места: в Лос Анджелис, Сан Диего, Санта Барбара.

Черния дроб консервирали в стоманена кутия, поставена в хладилна камера и покрита с ледени парчета, които поддържали нужната температура. Камерата била пренесена с хеликоптер в Лас Вегас. Тереза била първа в списъка на чакащите. Вече две години тя очаква това присаждане. Недостатъчният брой на дарените органи, както и рядката й кръвна група, бяха удължили твърде много времето за изчакване. Още месец или два, и болестта щеше да я отнесе.

— Току-що се освободи един операционен блок — обяснява доктор Крейг Дейвис. — До час можем да ви оперираме. Точно времето, необходимо за лабораторните тестове.

— Бих искала дъщеря ми да ме придружи — моли го Тереза.

— Тя може да остане с вас, докато ви свалим в операционния блок — съгласява се докторът и повежда пациентката към индивидуална стая.

Процедурите следват една подир друга: медицинска сестра й взема кръв, после кратък разговор с анестезиолог, който я уверява, че ще се чувства като нов човек, промиване с бетадинов разтвор, а след това — изчакване.

В продължение на няколко минути Иви витае в облаците. Постепенно се разсейва страхът, че може да изгуби майка си, който от няколко години стяга стомаха й. Тя физически чувства, че нещо в нея се отпуска, и иска да вярва, че тази нощ всичко ще мине добре.

Иви винаги се бе уповавала на присаждането на органи. Вече месеци наред преглежда с интерес интернет сайтовете и форумите, за да се запознае с точния характер на болестта на майка си. Иви знае, че тази операция е последен шанс за нея. Знае, че присаждането няма да премахне по чудотворен начин хепатита, че съществува риск вирусът да инфектира и присадения орган, но статистиките показват, че процентът на случаите, при които пациентите живеят още дълго време, е твърде висок.

През последните седмици Иви многократно бе посещавала малкия параклис в Ривърсайд.

Тайно.

За пръв път от много време се беше молила.

Какво друго да стори, когато вече няма изход?

Когато беше малка, се утешаваше с мисълта, че си има ангел хранител, който бди над нея. Но през юношеските си години вече не вярваше в нищо: нито в ангелите, нито в Бога, нито в кармата.

От известно време Иви си поставя множество въпроси.

Често има усещането, че странна фаталност е като залепена към нея, сякаш миналото и бъдещето й са предначертани в голямата книга на съдбата.

Вече е изминал един час от посещението на анестезиолога.

После още петнайсет минути.

Защо толкова се бавят?

Иви отново усеща как стомахът й се свива. Отпускането бе твърде краткотрайно. Когато доктор Дейвис се връща в стаята, придружен от медицинска сестра, девойката инстинктивно се досеща, че новините не са добри.

— Имаме вече резултатите от кръвните изследвания, Тереза — казва той притеснено.