Гийом Мюссо - Защото те обичам

— Много е хубаво, миличка! — похвали я той.

Той вече беше оставил листата на масичката, когато нещо привлече вниманието му: геометрична форма, която се повтаряше на всеки лист и която той отначало бе взел за звезда или цвят.

Този символ представляваше Колелото на закона. Законът на съдбата на хората, който от нищо не можеше да бъде променен. Законът за вечното движение на нещата: раждане, смърт, възраждане…

Марк току-що бе видял тази емблема върху бедрото на Алисън! Все същият кръг, който бе предизвикал възхищението на приятеля му Конър със своите осем лъча, сочещи на човека пътя, който може да го освободи от страданието.

— Защо си нарисувала това нещо, скъпа? — поинтересува се той с известна тревога, поглеждайки дъщеря си в очите.

— Не знам — отговори спокойно момичето.

Марк бе поразен. Лейла му отговори! Тя говореше! Добре ли бе чул или съзнанието пак му играеше лоши номера?

— Добре ли си, миличка? — попита я той, но продължаваше да се съмнява, че тя ще му отговори.

— Малко ми се спи, но съм добре.

Марк почувства как от раменете му падна огромен товар, но не знаеше точно как да постъпи. Бързаше да й зададе хиляди въпроси, но трябваше да внимава, за да не я стресира.

— Голям е този самолет, нали? — отбеляза Лейла с усмивка.

— Да — потвърди Марк и също й се усмихна. — Най-големият в света.

— Бързо ли се движи?

— Много бързо.

— А нямам такова впечатление! — призна си Лейла и се наведе към Иви, за да прецени през илюминатора каква е скоростта.

— Наистина е така — съгласи се Марк. — Имам усещането, че стоим на едно място над облаците, а всъщност летим много бързо, с около хиляда километра в час. Това е оптична илюзия.

— Оптична илюзия ли?

— Означава, че видимите неща ни подвеждат — обясни той.

— Така ли?

За момент Лейла като че ли се замисли над това твърдение, а после се сети за друго.

— Може ли да ми вземеш едно ескимо?

— Разбира се. След като излезем от турбулентната зона, стюардесите сигурно ще минат да раздадат.

— Ще си взема шоколадов с бадеми — уведоми го момичето с възможно най-сериозен тон.

— Хубав избор.

— Казват се „Хаген-Дас“ — уточни Лейла.

— Откъде знаеш?

— Видях ги на витрината, когато пристигнахме. И те уверявам, че това не беше оптична илюзия.

Лейла се почувства горда от отговора си и му се усмихна.

Марк чувстваше, че се възражда. Виждаше дъщеря си такава, каквато я знаеше отпреди: буйна, жизнена, съобразителна. И отново го обзе безразсъдната надежда, че нещата ще се наредят, както са били по-рано. Но най-напред трябваше да разбере причините за внезапното бягство на Никол и да изясни обстоятелствата, при които Лейла е била държана. Дъщеря му си бе възвърнала предишната разговорливост. Трябваше да се възползва от това, но без да я притеснява.

— Можеш ли да ми кажеш какво ти се случи, миличка? — попита я той с вдъхващ увереност глас и се наведе към нея.

— Какво ми се случи, когато бях малка ли?

Марк кимна с глава.

— Сега вече няма от какво да се страхуваш. Ще се върнеш при мама, вкъщи, в твоята стая, в твоето училище. Всичко ще си дойде на мястото, но най-напред трябва да ми кажеш къде беше и най-вече… с кого .

Лейла отвори уста, като да отвърне дума по дума, но бързо промени намерението и размисли. Когато най-сетне се реши да отговори, тя всъщност му изрече едно предложение:

— Най-добре да попиташ мама.

Марк почувства как кръвта му се вледенява.

— Искаш да кажеш, че майка ти знае какво ти се е случило?

Лейла кимна утвърдително.

— Не може да бъде — отвърна той. — Ти грешиш.

— Истина е! — потвърди Лейла сърдито, задето баща й се бе усъмнил в думите й.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно! — отсече тя без колебание.

Вцепенен от този отговор, Марк едва промълви:

— Виждала си майка си през тези пет години?

— Да! Доста често.

— Как така си я виждала често?

Лейла нежно погледна баща си. Очите й светеха. Но тя реши да сложи край на този разговор.

— Сега ми се иска да поспя, татко.

Зашеметен от чутото, Марк се примири:

— Добре, миличка, почини си.

Той натисна копчето за регулиране наклона на облегалката. Лейла се отпусна и затвори очи под унасящото бръмчене на двигателите.

Марк бе обзет от пълно недоумение. Да вярва ли на думите й? Въпреки видимото й спокойствие Лейла сигурно е била травматизирана от отвличането. В думите й вероятно имаше някаква истина, но Марк не можеше да повярва, че Никол е могла да бъде замесена повече или по-малко в отвличането на собственото си дете.