— Тогава ме остави на мира!
Ричард приема спокойно удара.
— Тази агресивност спрямо самата теб и спрямо другите, това желание да нараняваш и да се показваш лоша, аз знам, че не са ти присъщи, Алисън. Ти си умна и чувствителна, но минаваш през труден период. Моля те да ме извиниш, ако съм те засегнал, но те предупреждавам да не затъваш повече, защото в противен случай няма да можеш да се измъкнеш.
Никакъв отговор.
* * *
Моето страдание е моето отмъщение към самия себе си.
Албер Коен
* * *
Алисън в клиника за дезинтоксикация
(„Онлайн“, 4 януари 2003 г.)
Наследничката на империята „Грийн Крос“ е постъпила днес по свое желание в клиниката Кулидж в Малибу, за да се бори срещу своята зависимост от дрогата и алкохола. „Госпожица Харисън е решила да вземе драстични мерки в името на своето здраве и благополучието на семейството си“, заяви нейният адвокат Джефри Уекслър.
* * *
Алисън отново зависима!
(„Онлайн“, 14 януари 2003 г.)
Алисън Харисън не е допусната да се качи в самолет на „Юнайтед Еърлайнс“, тъй като била в състояние на силно опиянение.
Младата жена, която чакала на летището в Маями полета си за Лос Анджелис, била изпила няколко коктейла в бара на летището и излязла, залитайки.
Персоналът на авиокомпанията отказал да я допусне до самолета.
Госпожица Алисън не ни отправи никакви обидни думи — уточни служителка на „Юнайтед Еърлайнс“. — Просто беше пияна и сама си го призна.
* * *
Ричард Харисън дарява три четвърти от състоянието си на благотворителни организации
(„Ройтерс“, 28 октомври 2003 г.)
Милиардерът Ричард Харисън току-що обяви намерението си да дари десет милиарда долара на благотворителни и хуманитарни фондации. Сумата, която възлиза на около три четвърти от състоянието му, ще бъде разпределена между няколко организации, в това число на „Шаная Фаундейшън“, създадена преди повече от двайсет години от него и първата му съпруга (починала през 1994 г.) и която сега се ръководи от настоящата му съпруга Стефани Харисън.
* * *
Февруари 2004 г.
Спалня в пастелни цветове в нова клиника за дезинтоксикация. От прозореца й се виждат заснежените планини на Монтана. Алисън си приготвя куфара.
Ричард отваря вратата и я гледа тъжно.
— Преди малко говорих с доктора. Той не иска да те държи повече тук. Твърди, че застрашаваш останалите обитатели.
— Това са глупости! Единственото лице, което застрашавам, съм аз самата.
Ричард се опитва несръчно да й помогне да сгъне един пуловер, но Алисън го измъква грубо от ръцете му. Сподавяйки яда си, бизнесменът взема поовехтялата си кожена чантичка, изважда ламинирана брошура и самолетен билет и казва:
— Чух да се говори за нова подобна институция в Швейцария. Не е точно клиника, но е място, където би могла да си починеш.
— Писна ми от тези места, татко.
— Тогава се върни вкъщи!
Без да си прави труда да отговори, Алисън влиза в банята и включва сешоара.
Ричард настоятелно повишава глас, за да надвие шума:
— Слушай, Алисън!
Той измъква щепсела от контакта, за да привлече вниманието на дъщеря си.
— В Ню Йорк има нов лекар, при когото бих искал да отидеш: д-р Конър Маккой, изключителен психиатър. Той прилага новаторски методи и мисля, че би могъл да ти помогне.
— Виж какво, татко, ще се прибера сама с такси.
— Прочети поне какво е написал! — предлага бащата, подавайки й книгата на невропсихиатъра.
Тъй като Алисън не реагира, Ричард слага книгата в куфара на дъщеря си: „Да оцелееш“ от Конър Маккой.
Към нея прибавя и визитна картичка с координатите на доктора, после си взема чантичката и се готви да излезе. Но преди да напусне стаята, се обръща за последен път към Алисън.
— Има още нещо, което държа да ти кажа: бих искал да бъдеш в течение, преди да се е появило в пресата.
Внезапно обезпокоена, Алисън излиза от банята: инстинктивно е почувствала, че е нещо важно.
— Какво?
— Скоро ще умра.
* * *
Ричард Харисън страда от болестта на Алцхаймер
(CNN, 15 март 2004 г.)
„Бизнесменът Ричард Харисън (на 71 години) страда от болестта на Алцхаймер“ — обяви вчера сутринта неговият говорител, адвокатът Джефри Уекслър.
„Да, Ричард е засегнат от тази болест — потвърди юристът. — Първите симптоми се появиха преди две години, но той не спря активно да работи. Въпреки че отсъства няколко пъти, той осъзнава много добре какво е състоянието му и продължава да става рано всяка сутрин, за да ходи на работа.“
Читать дальше