Тъкмо по тази причина Иви се опитва да си създаде нещо като вътрешна градина, малка капсула с ефирна надежда, скътана дълбоко в душата й, нещо като семе, което очаква да поникне и да разцъфне един ден…
Бъдещето й? Понякога обича да си мечтае как ще стане писател или психиатър, за да помага на свой ред на страдащите.
Но знае със сигурност, че никога няма да може да следва. Университетът не е за момиче от семейство на наркомани, живеещо в каравана и принудено да работи през нощта, за да има какво да яде.
Отпива глътка горещ шоколад и надрасква нещо в своя бележник.
Понякога се чувства самотна.
Толкова самотна!
А би искала да сподели мислите си с някой, който би я разбрал.
Но понеже няма близък човек, поверява мислите и съмненията си на своя дневник.
В края му си е направила списък с десетте съкровени неща, които би желала да се случат в живота й. Знае, че е малко вероятно да се осъществят един ден, но понякога трябва да се мечтае, защото в противен случай…
№1: Майка ми да получи нов черен дроб и да оздравее.
№2: Да си намерим друго жилище, не много скъпо.
№3: Майка ми никога вече да не се докосва до дрога или алкохол.
№4: Никога да не бъда изкушена от дрогата или алкохола.
№5: Да отидем на почивка за няколко дни далеч от Лас Вегас.
№6: Да следвам в Ню Йорк.
№7: Да разбера кой е истинският ми баща.
№8: Винаги да осъзнавам, че има и хубави неща в живота.
№9: Да срещна някой, който ме разбира.
За №10 въпросът е по-сложен. Беше отбелязала нещо, после се позасрами и го заличи.
То би могло да се сведе до следното:
№10: Един ден някой да се влюби в мен.
Всичко е обвързано още от детството.
Не ние изричаме думите, а думите изричат нас. 10 10 В полския оригинал цитатът от пиесата „Брак“ (Slub) звучи така: „Думите предателски се съюзяват зад гърба ни. И не ние изричаме думите, а думите изричат нас.“ — Б.пр.
Витолд Гомбрович
Днес
В самолета, 11:45 ч.
Еърбъс А380 продължаваше да лети с нормална скорост, прорязвайки облаците, които плуваха в небето над Скалистите планини.
Марк тръгна по просторното стълбище, свързващо двата етажа, и стигна до средата на горната палуба, където се намираше „Флоридита“ — барът, с който авиокомпанията истински се гордееше. Отпускащата музика, изкуствената светлина, удобните кресла, тапицираните с кожа канапета: всичко това създаваше мека и приветлива атмосфера. В този луксозно обзаведен кът човек лесно можеше да забрави, че се намира в самолет.
Марк се настани на една от високите табуретки, разположени в кръг около бара, зад който се виждаше мустакат негър с прическа а ла Джексън Брадърс: човек можеше да го вземе за двойник на Айзък, бармана от „Любовен круиз“ на Алън Спелинг.
— Двойно уиски без лед — поръча си докторът.
Вече се чувстваше по-добре. Самата перспектива, че ще пие, беше го поуспокоила.
И затова, когато Айзък постави пред него питието, Марк си позволи лукса да не бърза да изпие първата глътка.
Погледна около себе си. Все повече пътници се стичаха в бара. До него седна млада жена с предизвикателен вид. В очакване да си даде поръчката, Алисън поклащаше глава в ритъма на музиката, някаква смесица от електро и боса.
— Какво ще си поръчате, госпожице?
— Едно дайкири, моля. Без захар, но с малко сок от грейпфрут.
Алисън вдигна очи към Марк и погледите им се срещнаха.
— Това се нарича „специалитетът на Хемингуей“ — уведоми я докторът.
— Моля?
— Коктейлът, който си поръчахте, горчивото дайкири, е изобретение на Хемингуей.
Тъй като Алисън все още не реагираше, Марк се почувства задължен да поясни:
— Хемингуей, писателят.
— Знам кой е Хемингуей, благодаря.
— Съжалявам! — извини се Марк. — Не исках да ви засегна.
— Не, всъщност аз, наистина…
Под въздействието на някаква неовладяна емоция, Алисън не довърши обяснението си и обърна глава настрани.
Заинтригуван, Марк я погледна по-внимателно: самоубийствено руса 11 11 „Самоубийствено руса“ — заглавие на хит на INXS.
, висока на ръст, с походка на момиче на повикване.
Когато Алисън се наведе да си вземе чантата, той забеляза високо на бедрото й част от татуировка и разпозна будисткия символ, наречен Колелото на закона 12 12 Колелото на закона, Дхармачакра, наричано още колелото на живота: символ, представящ учението на Буда за пътя към Просвещението. — Б.р.
:
— Добре ли сте, госпожице? — попита я той.
Читать дальше