Гийом Мюссо - Защото те обичам

Лас Вегас, Невада

Октомврийска привечер

Две години по-рано

Запустял терен, обрасъл с бурени и покрит с боклуци, някъде в предградията на Лас Вегас, далеч от лукса и неоновите светлини на „Стрип“ 7 7 Най-известната артерия на града, където са съсредоточени големите хотели и туристическите атракции. — Б.а. .

Върху този терен — около четирийсет каравани, повечето разнебитени, със счупени стъкла, огънати покриви и с издънени прегради. Последното стъпало преди живота на улицата за едно разнородно население: работници с оскъдни доходи, нещастници, разорили се в игра на покер или на рулетка, решили да останат там само няколко дни, „докато се оправят“, но така и не съумели да излязат от този ад.

В дъното — една по-добре поддържана каравана, с навес от гофрирана стомана и с нещо като ограда, които й придават вид на малка къща.

Под навеса — пластмасова маса, отрупана с камара книги, старо радио, пуснато на кънтри станция, и малък аквариум, из който непрестанно обикаля рахитична рибка.

Седнала на масата, тринайсетгодишната Иви хапе писалката си и се кани на един дъх да напише последния параграф на домашното по четене, което трябва да предаде на учителя си на другия ден.

Изведнъж чува говорещ на испански глас, идващ от близката каравана:

— Date prisa, Evie, vamos a llegar tarde al trabajo! 8 8 Побързай, Иви, ще закъснеем за работа (исп.). — Б.а.

— Ya voy, Carmina, dame dos minutos. 9 9 Идвам, Кармина, дай ми две минути (исп.). — Б.а.

Момичето тича напред-назад из караваната, измива си зъбите, прочита набързо своето домашно, коригира тук и там някоя грешка…

— Хайде, побързай!

С Мигел, отговорника за персонала по чистотата в хотел „Оазис“, трудно можеш да се разбереш. Иви трябваше доста да го моли, докато склони да я наеме за по няколко нощи на седмица, въпреки че е малолетна. Неблагодарна работа, за която ти плащат на черно по пет долара на час.

Момичето взема от масата наченато кенче, изплаква си устата с някаква смесица от кока-кола лайт и разтвор за зъби, която изплюва в една саксия. После подрежда в раницата си нещата за училище и се връща в караваната да каже довиждане на майка си.

— Тръгвам, мамо.

Тереза Харпър лежи върху горната част на двуетажно легло. Тя е на 34, но изглежда с двайсет години по-стара, защото от доста време страда от хроничен хепатит, от който впоследствие е развила цироза и рак. Преди няколко месеца са й направили операция и са премахнали три четвърти от черния й дроб, раздут от напредналия тумор. Тя все по-трудно понася вторичните ефекти от лечението: високата температура, прилошаването, прекомерната умора, гърчовете.

Тереза хваща Иви за ръката.

— Внимавай, миличка.

Изминала е близо година, откакто е напуснала работата си, и двете жени живеят само с парите, които припечелва дъщеря й, и с оскъдната социална помощ.

— Не се безпокой! — отвръща й Иви.

После леко затваря вратата на караваната и се затичва към съседката си Кармина, която също е част от персонала по чистотата в хотел „Оазис“.

Иви се качва в колата на Кармина, стар „Понтиак“ с продънени седалки и ауспух, който бълва черен дим. Кармина е едра мексиканка със суров характер. Има три деца и некадърен мъж, който обикновено е безработен. Тя не обича да хвърля думи на вятъра и не обелва зъб по време на пътуването. Но Иви не се притеснява… Затворила е очи и с тревога си мисли за това, което е научила преди няколко дни: собственикът на мястото, където е разположена караваната им, бил решил да го продаде на някакъв предприемач, който пък щял да го превърне в развлекателен център. Не бе казала на майка си, за да не я безпокои, но се чуди какво ще правят, ако ги изгонят. От три години въпреки болестта на Тереза и не съвсем сигурното ежедневие двете жени са намерили някакво спокойствие след дългия период на мизерстване. Алкохолизъм, дрога, проституция… Тереза бе преминала през 90-те години като през мрачен коридор, споделяйки често своите средства за дрогиране — спринцовки, памук, сламки за смъркане — с други несретници, и така си бе навлякла този отвратителен хепатит.

По това време бе преследвана от социалните служби, които искаха да й отнемат дъщерята, за да я настанят в приемно семейство. За да не бъде откъсната от майка си, Иви още от малка придоби учудващи умения да живее като самостоятелен и зрял човек. Доколкото може да си спомни, тя всъщност винаги е била отговорният член на семейството. И затова именно на нея в моменти на просветление Тереза даваше част от припечеленото, за да не прахоса самата тя всичко за хероин. Иви пазаруваше, плащаше сметките и уреждаше проблемите със съседите, успя дори да измъкне майка си от ада на дрогата.