Гийом Мюссо - Защото те обичам

Вместо да отговори, Лейла леко се усмихна.

После разгледа с интерес двете книги и реши да задържи „Хари Потър“.

Тя сигурно знае да чете — помисли си баща й. — Някой я е научил… но кой ли?

Докато Лейла разгръщаше внимателно страниците на своя роман, Марк се стараеше да прикрива тревожното си вълнение. В главата му се блъскаха хиляди въпроси, на които не можеше да даде отговор. Кой бе отвлякъл дъщеря му? Защо я бяха пуснали пет години след това? Защо упорстваше с това свое плашещо мълчание? Как да се обясни случаят със системата за сигурност? Дали наистина е поставено чуждо тяло под кожата на Лейла? Вероятно е така, но какво може да е то? Да не би да е чип… за да знаят къде се движи? Да следят всяка нейна стъпка? Но с каква цел? А Никол, тя пък защо изчезна? Възможно ли е да се упреква за нещо? Ами онзи журналист, който знаеше за появата на Лейла, макар че ФБР да не я бе разгласило? Защо го предупреди с думите: „Вие изобщо не знаете каква е истината! Нито за вашата съпруга, нито за дъщеря ви!“.

Вие изобщо не знаете каква е истината!

В този момент в предната част на горната палуба сред стюардесите и стюардите настъпи силно оживление. Всички бяха втренчили поглед в Алисън Харисън, която току-що бе влязла в шикозния първокласен салон, в който имаше близо шейсет луксозни кресла.

Елегантна и любезна стюардеса заведе Алисън на мястото й.

— Добре дошли в самолета на „Шангри-Ла Еърлайнс“, госпожице! Целият ни екип е на ваше разположение и ви желае приятно пътуване.

Алисън, с провесени на носа слънчеви очила, се тръшна върху седалката си. В последно време не се чувстваше никак добре на публично място. Изпитваше някаква несигурност. Винаги имаше десетки очи, вторачени в нея, и някой папарак, готов да извади мобилния си телефон с надеждата да продаде снимките на клюкарски сайт, подир което следваше взрив от подигравки.

Всъщност тя никъде не се чувстваше на сигурно място. От няколко години съществуванието й беше се превърнало в безкрайна поредица от скитания и ексцесии, които с всеки изминал ден я съсипваха, и наследството от един милиард долара, което бе получила, с нищо нямаше да промени положението й.

В живота най-ценните неща са онези, които нямат цена.

Дълго време бе нужно на Алисън, за да го разбере.

Прекалено дълго време.

Огромният лайнер спря за малко в началото на пистата за излитане, преди да се понесе по нея.

— Излитаме след една минута — предупреди командирът.

Със своите 560 тона и с двете си палуби, разположени една над друга, машината приличаше по-скоро на летящ кораб, отколкото на пътнически самолет.

Как ли подобно нещо успява да се издигне във въздуха? — помисли си Иви, гледайки през илюминатора. Летеше едва за втори път и вече мразеше това.

Пилотът даде газ и самолетът се засили по пистата.

Иви загриза ноктите.

Хайде, дявол да го вземе, излитай… подхвърли си наум.

После погледна тревожно около себе си, но явно никой друг не се безпокоеше от това колко време ще е нужно за излитането.

Колко глупаво би било да умре точно сега, на прага да изпълни своето отмъщение.

Самолетът продължаваше да се носи и носи по пистата.

От горната палуба гледката беше впечатляваща. Намирайки се на височина над десет метра, пътниците, надвесени над крилата, като че ли измерваха с поглед пистата.

Сигурно има някакъв проблем — помисли си Алисън. — Тая бракма би трябвало да се е вдигнала във въздуха. Но вероятността от злополука все още не я плашеше. В крайна сметка смъртта можеше да бъде някакъв изход: край на страданията, на срама и на чувството за вина. Край на страха, който непрестанно я гризеше отвътре. Край на всичко…

Тя многократно бе търсила начин да сложи край на всичко, но винаги все нещо й попречваше: недостатъчна дозировка на медикаменти, неправилно прерязани вени, прекалено бързо пристигане на спешна помощ…

Досега все още не бе успяла да осъществи намеренията си.

Досега…

Марк усещаше как пистата се тресе под двайсетте колела на централния колесник и почна да се безпокои. Дали не си въобразяваше разни неща, или просто на самолета му бе нужно адски много време, за да излети? В джоба на седалката пред него имаше брошура с техническите характеристики на самолета, която не без гордост напомняше, че турбореактивните му двигатели имат мощност колкото шест хиляди автомобила.