Гийом Мюссо - Защото те обичам

Освен това наследничката трябва да посещава курсове за превенция на шофиране в нетрезво състояние.

25 март 2007 г., 10:00 ч.

Лос Анджелис, Международно летище LAX

— Дами и господа, капитан Маккарти и неговият екипаж ви поздравяват с „Добре дошли!“ на борда на самолет „Еърбъс А380“ по направление за Лондон през Ню Йорк. Молим ви да се настаните на своето място и да изчакате излитането на самолета. „Шангри-Ла Еърлайнс“ ви желае приятен полет.

При качването си в самолета Марк бе силно впечатлен от гигантските му размери. Този двупалубен еърбъс можеше да превозва над 500 пътника. За да се избегне струпването на много хора, достъпът до пътническия му салон ставаше по два телескопични ръкава, всеки от които водеше на различно ниво. Държейки здраво Лейла за ръка, Марк загуби десет минути, докато намери местата: толкова огромен беше самолетът. След известно забавяне на доставките сингапурската компания „Шангри-Ла Еърлайнс“ първа бе въвела в експлоатация огромния европейски пътнически лайнер, без да пести средства за неговото луксозно вътрешно обзавеждане. С широките си илюминатори и с раздалечените седалки дори и икономичната класа бе добре осветена и удобна за пътуване.

Местата на Марк и на дъщеря му бяха в задната част на долната палуба. Когато стигнаха до своя ред, те видяха момиче на около петнайсет години с мръсна невчесана коса, което вече дремеше на седалката до илюминатора. На коленете му имаше извехтяла раница, на чийто етикет се четеше името „Иви Харпър“.

Лейла седна на мястото между баща си и Иви. Тя бе с розовата тениска с цветовете на „Алиса в страната на чудесата“, която Марк малко преди това беше й купил от едно магазинче в зоната за безмитна търговия. „Следвай белия заек“ — съветваше надписът под изображението на причудлив заек, облечен в редингот и с огромен джобен часовник в ръка.

— Как си? — попита Марк дъщеря си, без да се надява да получи отговор.

Момиченцето му отвърна с благ поглед. Той почувства, че сърцето му се сви, но успя да овладее вълнението си. После взе да рови в пластмасова торба, дадена му от някаква книжарница, и извади блок за рисуване, комплект флумастери и две книги: албум за малки деца и първия том на „Хари Потър“.

— Взех две, защото… дори не знаех можеш ли да четеш — призна Марк, поставяйки покупките върху масичката. — Преди пет години аз ти четях приказки на заспиване. Помниш ли?

Марк отпи глътка минерална вода от бутилчицата пред себе си и продължи монолога си с изповеден тон.

— Знаеш ли, миличка, изобщо нямам представа какво ти се е случило. Не ми е известно кой се е грижил за тебе през цялото това време. Навярно си страдала и си изпитвала страх. Ужасен страх. Сигурен съм, че си се чувствала самотна, изгубена, и вероятно ти е минавала мисълта, че ние с майка ти сме те изоставили. Но не е така. Не е имало и секунда, в която да не сме мислили за теб, бяхме готови да дадем всичко, за да те открием.

С отворена уста, момичето съсредоточено се взираше в баща си.

— Не знам дали си спомняш, ангелче, каква е професията ми. Когато ме питаше какво работя, аз ти отговарях, че съм доктор, но по-особен доктор — който лекува душевните рани. Тези неща са трудни за обяснение: хората идват при мене, когато страдат вътрешно. А страдат, защото са понесли изпитания, които са засегнали сърцата им. Тези болки трудно се лекуват.

Докторът като че ли търсеше думи, за да продължи:

— Често пъти някои хора се чувстват виновни за нещо, макар нищо лошо да не са сторили. Моята работа се състои в това да ги убедя, че могат да превъзмогнат страданието си. За всяка рана има цяр. В това съм дълбоко убеден: човек дори може да превърне душевните си рани в сила. То не е някаква магия, но изисква време. Понякога не успява да се излекува напълно. Болката не изчезва веднъж завинаги. Спотайва се дълбоко в нас, но ни оставя да се съвземем и да продължим своя път. Знам, че това трудно може да се разбере, но ти си умно момиче.

Марк помълча малко и пак продължи:

— Ако ти говоря за всичко това, то е, за да ти кажа, че ще направя всичко възможно, за да бъда с тебе и да те закрилям. Но и ти, миличка, трябва да се оставиш да ти помагам. Когато се почувстваш предразположена, ще трябва да ми говориш, да ми разкажеш какво си преживяла. Знай, че можеш да споделиш с мен всичко. Не защото съм доктор, а защото съм твой баща. Разбираш ли?