Гийом Мюссо - Защото те обичам

Иви кимна утвърдително с глава.

Марк стана и тръгна най-напред към тоалетната. С пресъхнало гърло и с пламнало лице, той се чувстваше обезводнен и същевременно бе плувнал в пот.

Влезе в малката кабинка, цялата в хром, фаянс и огледала. Даже и в това съвсем специфично място имаше илюминатор, гледащ към небето. Тоалетната бе луксозно обзаведена и безупречно чиста. Изключение правеше една дизайнерска лепенка, заемаща значителна част от стената. Марк веднага разпозна „трите мъдри маймуни“, които бе имал възможност да види в будистките храмове при пътуването си до Япония за участие в научен семинар. С ръцете си първата скриваше очите си, втората — ушите, а третата — устата. Под изображението се четеше максимата: „Не виждам, не чувам, не говоря!“. Според вярването само добро ще се случва на онези, които следват това предписание.

Разсъждавайки върху странната максима, Марк си свали часовника, изми си ръцете и напръска лицето си със студена вода, като избягваше да вдига очи към огледалото над мивката. После подържа ръцете си под автоматичния сешоар и излезе. Но веднага се сети, че е забравил часовника си на полицата. Върна се, взе си часовника и тъкмо се канеше да излезе, когато нещо го спря внезапно.

Не може да бъде…

Рисунката с трите маймуни бе изчезнала от стената и на нейно място се виждаше дълъг фриз, в който имаше нещо страшно и злокобно. Представляваше съчетание от символи, каквито бе виждал, докато изучаваше психология. Най-напред съзря пясъчен часовник, остра коса и кости . Те изобразяваха отлитащото време, което прахосваме, неизбежната и внезапна смърт и праха, в който ще се превърнем. След това се виждаше дълго и опасно мостче: това е мостът на възмездието , символизиращ трудното минаване в отвъдното. И накрая една стълба, стълбата на спасението , универсалният символ на възнесението на душите, до която стоеше човек с вълча глава, Анубис, водачът на мъртвите из меандрите на отвъдното. Над рисунките, като своеобразна мантра, се четеше фразата:

НИЩО НЕ Е СТРАШНО, ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА РАЗБИРАНЕ

Марк остана потресен. Все пак това не беше сън! Хипнотизиран от този фриз, той не можеше да излезе от тоалетната. Измъчваше го това, което виждаше, макар че не бе в състояние да разбере истинския му смисъл.

Насили се да излезе, ала едва затворил вратата след себе си, не можа да устои на изкушението да я отвори отново, за да види друга рисунка на мястото на предходната. Този път пламтяща птица широко бе разперила огромните си криле върху цялата стена: това бе Фениксът, митичната птица, която се възражда от своята пепел.

А над този символ на възкресението се четеше:

ЧОВЕК МОЖЕ ДА БЪДЕ СРАЗЕН, НО НЕ И ПОБЕДЕН

Този път Марк наистина се притесни.

Сигурно бълнувам!

Халюцинациите, от които се страхуваше, се проявяваха по доста тревожен начин. Цялото му тяло се тресеше. Не можеше да сдържи ръцете си да не треперят, сърцето му биеше до пръсване.

Явно имаше нужда от рехидратация, трябваше да вземе успокоителни и витамини. Но нямаше нищо под ръка. Единственото, на което можеше да разчита, бе собствената му воля. Той затвори очи и хвърли последните си сили в една вътрешна борба с надеждата да си повъзвърне душевното равновесие.

Това, което виждаш, не е истина. Всичко става в главата ти. Няма никакви рисунки. Тези образи на смъртта и на възраждането идват от твоите тревоги и страхове: те са последица от двете години, изживени на улицата. Не бива да се безпокоиш. Лейла е с теб и ти скоро ще се върнеш при Никол. Ще възстановиш семейството си и всичко ще стане както преди.

Когато отвори очи, нямаше и следа от рисунки. Стената си беше съвсем чиста.

— Хайде де, свършихте ли си работата? — чу се нечий нетърпелив глас от другата страна на вратата.

Поокуражен от малката победа, която бе спечелил над себе си, Марк побърза да излезе от тоалетната, обещавайки си да не стъпва в нея до края на пътуването.

Приела сериозно ролята си на „по-голяма сестра“, Иви бдеше над Лейла, без да свежда очи от нея. Момичето продължаваше да мълчи и с флумастер в ръка изпъстряше своя бележник с всевъзможни форми, както правят малките деца. Иви я гледаше със симпатия, развълнувана и очарована от нейното мълчание.

Бяха изминали десет минути, откакто Марк бе станал.

И ето че Лейла вдигна очи от рисунката си. Отвори уста и тогава се случи чудото:

— Ще ми кажеш ли от какво е умряла твоята майка? — попита тя своята спътница.