Гийом Мюссо - Защото те обичам

Щом си толкова мощен, какво чакаш, а не излиташ?

Обзет от притеснение, Марк срещна погледа на момичето, което седеше на края на реда до илюминатора. И то не изглеждаше спокойно. Единствено Лейла, която седеше между тях, бе потънала в своето четене и не обръщаше внимание на случващото се около нея.

Излитай! Излитай!

Когато се приближи до края на пистата, въздушният гигант като че ли за момент се поколеба, преди да откъсне своите 560 тона от земята, предизвиквайки у пътниците въздишка на облекчение.

Сред пълно мълчание, за по-малко от шест минути самолетът достигна първата планирана височина от 15 хиляди фута. Изпаднал в трескаво състояние, Марк се превиваше на седалката си. Ръцете му трепереха, капчици пот избиха по челото му и почнаха да се стичат и по гърба. Ужасна мигрена цепеше главата му, сякаш мозъкът бе почнал да се изцежда.

Марк знаеше причината за това си неразположение: липсата на алкохол. Вече 36 часа не беше близвал и това почваше да му тежи. Предната вечер, пък и сутринта, изпитваше непреодолимото желание да изпразни минибарчето в хотелската стая. Отдаден на радостното чувство, че отново е с дъщеря си, той бе успял да се овладее, но улицата го бе превърнала в алкохолик. Сигурен беше, че ще може да се изтръгне от този ад, но за това щеше да му е необходимо немалко време. В професионалната си практика бе наблюдавал алкохолици в период на абстиненция и знаеше какво може да се очаква: дезориентация, бълнуване, конвулсии, визуални и слухови халюцинации.

Седящата до него Лейла вдигна очи от книгата и изпитателно го погледна. За да си придаде спокоен вид, Марк леко й намигна и окуражително се усмихна, но нещо в него му подсказваше, че по този начин няма да заблуди дъщеря си относно здравословното си състояние.

— Добре ли сте, господине?

Въпросът идваше от девойката до илюминатора.

Марк се взря по-внимателно в нея: полужена, полудете, с мръсна обезцветена коса, с изискано, но измачкано старомодно облекло, с една умора в погледа, която свидетелстваше за това, че вече е имала сериозни изпитания в живота.

— Добре съм — опита се да я увери Марк. — А ти как се казваш?

Тя се поколеба дали да му отговори. Съмнението в хората като че ли отдавна се беше сраснало с нея. Но у Марк имаше нещо, което й вдъхваше доверие. Топлота в погледа, която й напомняше за онзи доктор, когото бе срещнала преди три месеца на Бъдни вечер и когото така и не бе забравила. За малкото време, през което бяха останали заедно, тя бе усетила някаква странна близост с него, но се бе постарала да не го показва. Често пъти в моменти на съмнение и самота се улавяше, че мисли за него. И тогава изпитваше по-малко страх, а в съзнанието й се зараждаше смътната надежда за по-добър живот.

— Казвам се Иви — отвърна тя.

— Пък аз съм Марк Хатауей, а това е дъщеря ми Лейла.

— Здравей, Лейла! — рече Иви, навеждайки се към момичето.

— Тя не… не говори — обясни докторът.

Иви погледна ръцете на Марк.

— Да не е от липса на алкохол?

— Кое?

— Да не се мъчите да спрете да пиете? Навярно затова треперите…

— Не! — излъга докторът и почувства срам. — Защо мислиш, че е от това?

— Защото и майка ми беше като вас.

— Виж какво, историята е сложна — започна Марк.

После помълча малко и попита:

— А какво стана с майка ти?

— Умря.

— А! Много жалко!

Светлинният сигнал „Затегнете коланите“ изгасна, което за пътниците беше знак, че могат да стават.

Иви предложи:

— Ако искате да отидете да се освежите, аз мога да наглеждам дъщеря ви.

— Благодаря, ще се оправя — отвърна Марк, макар да се съмняваше в това, което казва.

— Мисля, че ако веднага не пийнете нещо, ще се почувствате много зле.

Марк сметна, че съветът й е съвсем разумен. Той наистина се чувстваше все по-зле. За няколко часа изведнъж се бе откъснал от живота си на бездомник и му беше трудно да живее без предишните навици. Бе подценил последиците от внезапното спиране на пиенето.

Погледна към Лейла. Можеше ли да я остави сама за няколко минути с тази непозната? Как щеше да реагира дъщеря му? От друга страна, ако искаше наистина да й помогне, трябваше да изпие една-две чаши, за да се съвземе.

— Чуй, миличка, татко ще се върне след пет минути. Ти ще ме чакаш тук с това момиче, без да се притесняваш, нали?

После се обърна към Иви:

— В средата на горната палуба има барче. Ако възникне и най-малък проблем с Лейла, ела веднага да ме извикаш… Разбрано?