Гийом Мюссо - Защото те обичам

Ще припомним, че тази невродегенеративна болест все още е нелечима. Тъй като изследванията във въпросната област не бележат съществен напредък, през близките 40 години 15 милиона американци могат да бъдат засегнати от нея, като днес броят на заболелите възлиза на 4,5 милиона.

2005 г.

Есенна нощ в Лас Вегас

Много притеснен, Ръсел Малоун, управителят на хотел „Оазис“, преминава забързан през огромния хол от мрамор и стъкло и стига до асансьорите. Втурва се в прозрачната капсула, която го издига във висините, прелитайки по вертикалата над импозантния централен вътрешен двор, където в смахнато съчетание от безумни размери и извратен лукс са реконструирани в естествената им големина някои от най-величествените монументи в Рим: Фонтанът ди Треви, Арката на Тит и дори част от Колизеума. Асансьорът издига Ръсел до последния тридесети етаж, където са най-луксозните апартаменти. Спира се за момент пред този, който е наела Алисън Харисън. Много клиенти са се оплакали на рецепцията заради шума, който младата наследничка вдига. И наистина, още от коридора се чува кънтенето на надутата до крайност музика. Ръсел разпознава гласа на Кърт Кобейн: „Човекът, който продаде света“, версия на песента на Дейвид Бауи, изпълнена от групата „Нирвана“ в митичното шоу „Ем Ти Ви ънплъгд“. За части от секундата той си спомня за университетските си години и за своята приятелка Джоана, която беше му подарила тази плоча. По онова време все още бе безгрижен и се чувстваше щастлив. Но връщането към миналото е мигновено. Сега неговата длъжност и отговорностите му го връщат към реалността.

— Госпожице Харисън? — извиква той, чукайки на вратата й. — Всичко наред ли е?

Малко преди това е направил няколко опита да се свърже с нея по телефона, но тя все не е отговорила. Затова решава да използва ключа си и да влезе в апартамента.

— Госпожице Харисън?

Ръсел обхожда всичките стаи, преди да дръзне да отвори вратата на банята. Тя е изпълнена с пара. С известна боязън дръпва завесата на душа и изругава.

Във ваната вижда треперещото тяло на Алисън Харисън: тя е прерязала вените на китките на ръцете и на глезените си.

На нощното шкафче в спалнята й има книга: „Да оцелееш“ от Конър Маккой. Но тя не е имала време да я отвори.

Юни 2006 г.

„Наутилус“ е луксозен хотел в Карибите, потопен на 15 метра под вода на морското дъно. Той е едно от най-новите модни местенца, предназначени за ограничен елит: свръхбогаташи, звезди или псевдозвезди на шоубизнеса и на модата. Този подводен хотел се отличава с прозрачната си обвивка, която позволява на посетителите да се възхищават на морските глъбини, стига да не страдат от клаустрофобия.

Полунощ е. Двама подпийнали мъже излизат от стая №33, разменяйки си непристойни думи по адрес на спящата в леглото си млада жена.

Алисън се събужда няколко часа по-късно. Има силно главоболие и бърза да отиде в тоалетната, за да повърне. Довлича се обратно до леглото и се строполява върху дюшека. На пода се виждат празна бутилка от текила, два презерватива и следи от кокаин…

Алисън плаче.

Не е в състояние да си спомни какво точно се е случило. Вече многократно е стигала до дъното с убеждението, че по-ниско не може да падне.

И всеки път това се е оказвало невярно.

Защото дъното е много по-дълбоко, отколкото можеш да си представиш.

Ноември 2006 г.

Лос Анджелис, през нощта. Пешеходна естакада, преминаваща над сплита от магистрали на няколко километра от голям пътен възел.

Алисън е спряла своя джип на аварийната лента. Прескочила е предпазната бариера и отчаяно гледа потока коли, който тече на двайсет метра под нея. Хванала се е здраво за преградната решетка, а високите й токчета треперят върху бетоновия парапет, последното препятствие пред бездната.

Никога не е била така близо до края. От доста време се чувства обречена: и в действията си, и в миналото си и в живота си като цяло. Прекалено дълго е живяла в непрестанна тревога, в отвращение към себе си.

Може би адът е тогава, когато не ти остава никаква надежда. Значи краят е тази нощ.

Край на играта.

Крайно време беше.

Полицейски сирени вият в нощта. Кола и два мотоциклета спират близо до Алисън. Четирима души бързо образуват полукръг около нея. Приближават се, тя започва да крещи и те замръзват на място. Редом са, но нищо не могат да предприемат. Ако поиска, ще скочи. Това е последният й свободен миг преди бездната. Опиянението, че все още има избор.