Гийом Мюссо - Защото те обичам

— Никол?

Отвори вратата на банята.

Никой.

Спря се на прага на спалнята. Забодена с кабарче, една пощенска картичка изобразяваше две прегръщащи се тела, загърнати в ефирен чаршаф. Марк веднага си спомни „Валсът“, онази скулптура на Камий Клодел, на която се бяха възхищавали в музея „Роден“ при първото си пътуване до Париж. Музиката на Джарет, страстното изображение от Камий Клодел. Два спомена, оставени от Никол, които го връщаха в далечното минало.

Но къде беше жена му?

Смаян, той свали картичката и видя, че на гърба й се четяха няколко набързо надраскани изречения:

Марк, любов моя,

Не се безпокой за мен. Аз съм добре, но не мога да замина сега с теб в Лос Анджелис.

Много бих искала да съм заедно с теб и с нашата дъщеричка.

Но това не е възможно.

Ти трябва да отидеш сам.

Извини ме, че не мога да ти кажа нищо повече.

По-късно ще разбереш.

Каквото и да се случи по-нататък, знай, че винаги съм те обичала и винаги ще те обичам.

Дванайсет часа по-късно

Лос Анджелис

Болница „Сейнт Франсис“

Едно нескончаемо качване с асансьора. Заклещени в тясната кабина, Марк Хатауей и Франк Маршал се гледаха като куче и котка. Но преди да пристигнат, агентът на ФБР все пак се реши да постави въпроса, който пареше на езика му:

— Не ви ли се струва странно, че вашата съпруга не дойде с нас?

Марк не отвърна нищо и Франк остана с усещането, че говори на вятъра.

— И все пак — продължи той — нейната дъщеря, която тя смяташе за мъртва, се появява и…

— Какво искате да кажете? — отсече Марк с досада.

За момент Франк се поколеба, а след това добави:

— Ако знаете за вашата съпруга неща, които ние не знаем, или имате някакви подозрения, трябва да ги споделите с нас. Това исках да кажа.

Марк продължаваше да мълчи и дори демонстративно му обърна гръб. Той искаше да забрави странната бележка, която Никол му беше оставила и за която не му достигаше въображение какво може да означава.

Засега докторът трябваше да мисли само за дъщеря си, която щеше да види само след няколко минути. Останалото беше без никакво значение. То изобщо не го интересуваше.

— Още нещо — добави Франк. — В интерес на разследването ФБР не желае да се разгласява, че дъщеря ви се е завърнала. Ние не предоставихме информация на пресата и държим засега журналистите да не са в течение на нещата.

— Защо?

— Имаме си основания — отвърна предпазливо полицаят.

Но Марк мина в настъпление:

— Които, разбира се, няма да споделите! Все същата ваша параноя! Тия обаче вече не ми минават! Вече нищо не можете да ми наложите.

Предизвикан от държанието на Марк, Франк натисна копчето за аварийно спиране и блокира асансьора между два етажа, за да има време да изясни положението.

— Нека се разберем, Хатауей: ще ви дам възможност да отведете Лейла в Ню Йорк, но само при условие че се съобразите с някои наши изисквания.

— Пука ми за вас! Пуснете асансьора.

— Държа дъщеря ви да бъде под ежедневното наблюдение на психолог от ФБР. И щом се реши да говори, разпита ще го водим ние.

Това вече беше прекалено. За части от секундата Марк сграбчи федералния агент за яката и го притисна към огледалото на асансьора с такава непредвидима сила, че кабината се разтресе.

— Психологът тук съм аз, разбрано ли е? Никой друг няма да се среща с дъщеря ми. Аз съм специалист по тези проблеми, и то най-добрият в областта.

Франк не направи опит да се освободи, а само отбеляза:

— Вие бяхте може би най-добрият, но в момента сте просто импулсивен и необуздан човек, който две години е живял на улицата. Едва ли точно това са качествата, необходими да донесат спокойствие на едно дете в шок, нали ще се съгласите с мен?

Марк стегна хватката, притискайки агента още по-силно.

— Вие не бяхте способни да откриете Лейла! Ако тя сега е тук, това не се дължи на вас. В такъв случай пръждосвайте ми се от пътя! Аз поемам контрола на положението. Случаят е приключил.

Докторът го пусна и натисна копчето на асансьора, за да тръгне.

— Случаят ще приключи едва тогава, когато похитителят на вашата дъщеря бъде заловен.

Вратата на асансьора се отваря към дълъг коридор със стъклени стени. Отвън дъждът и вятърът продължават да плющят. Вече е нощ и светлините заливат града на ангелите, докъдето стигат очите.