Гийом Мюссо - Защото те обичам

— Трябва да ти кажа нещо…

В този момент Марк е убеден, че Никол иска да му съобщи, че е намерен трупът на Лейла. Внезапно го връхлита ужасно видение: ламя, звяр, момиченце, което крещи в нощта, но…

— Ти наистина…

Дъхът му секва. Ударите на сърцето отекват в слепоочията му.

— … ти наистина имаше право — подхваща Никол.

Нова порция тишина. В този миг той в нищо не вярва, нищо не разбира. Следва:

— Намериха я…

Марк затваря очи, намира сила да промълви някаква молитва, без да знае към кого я отправя.

— Тя е жива, Марк.

Гореща вълна залива тялото му и го поваля.

Сега вече ридаещият е той.

— Лейла е жива.

Марк не прослуша втори път съобщението. Лейла беше жива! Минута преди това той се намираше на границата между живота и смъртта. Сега, наелектризиран от новината, чувстваше, че се възражда.

Напусна приюта, затича се стремглаво по „Стантън стрийт“ и стигна до „Малката Италия“. На няколко пъти се опита да спре такси, но никой не пожела да го вземе. Пък и нямаше пукнат долар в джоба. В краен случай можеше да отиде до Бруклин с метрото без билет.

Във вагона Марк се просна върху една седалка, за да си поеме дъх. Едва дишаше, погледът му бе замъглен, но не биваше да се отпуска. В никой случай сега. Трябваше да се успокои, да се съвземе. Нищо че главата му можеше всеки миг да експлодира и че пулсът гонеше сто и шейсет.

Овладей се. Трябва да станеш такъв, какъвто беше по-рано. Направи го заради Лейла. Тя е жива . Ти винаги си бил сигурен в това. Не знаеш точно защо, но винаги си го знаел.

Марк затвори очи и се опита да подреди мислите си.

Нали затова не сложи край на живота си. За да си тук, когато я намерят. Сега ще трябва да й помогнеш. Трябва да си силен заради нея .

Той остана дълго време в това положение и отваряше очи само за да види през коя станция на метрото преминава влакът.

Изведнъж нещо изникна в размътеното му съзнание. По-скоро интуиция, отколкото истинско умозаключение.

Датата! Погледни датата!

На една от по-предните седалки съгледа да се търкаля сутрешният брой на вестник „Ню Йорк Поуст“. Марк го взе и зашари с трескав поглед по страницата, за да види датата: събота, 24 март. Съобщението на Никол беше от предната вечер. Значи Лейла е била открита вчера.

23 март 2007 г.

По принцип тази дата не се свързваше с нищо особено, но за него тя беше дамгосана с нажежено желязо в сърцето и в главата му.

На 23 март 2002 г. бе изчезнала Лейла.

Преди пет години.

Точно до ден.

Марк стигна до тихата улица „Бруклин“, където се намираше онази къща, която някога беше неговият дом. Но не и сега.

На тротоара забеляза полицейска кола, паркирана на забранено място.

С два отскока той се намери на площадката на стълбището и се зае да барабани по вратата, вместо да позвъни.

Появи се лицето на Никол. Един поглед, който казваше всичко: болката от отсъствието, силата на тяхната искрена привързаност. После порив за взаимна прегръдка, прекъсната от появата на агент от ФБР, заслонен в сянката на жена му.

— Добър ден, доктор Хатауей — рече полицаят, показвайки служебната си карта. — Франк Маршал от отдела на ФБР в Калифорния. Навярно си спомняте за мен.

Марк се обърна към него. Сигурно Никол го бе информирала, защото мъжът не изглеждаше учуден, че вижда пред себе си клошар. Той имаше якото телосложение на Ед Харис: набит, прическа алаброс, доброжелателен вид. Именно той бе ръководил разследването по отвличането на Лейла.

— Тя къде е? — попита Марк. — Къде е Лейла?

Никол отвори уста, но Маршал отговори вместо нея:

— Не бива да се горещим, доктор Хатауей — предупреди го той, насочвайки се към поставения върху масата в хола лаптоп. — Засега не сме напълно сигурни, че става въпрос за вашата дъщеря. Провежда се ДНК тест, който ще ни даде още сведения.

Маршал натисна един клавиш и на екрана се появи лице на момиче.

— Тази снимка бе направена снощи, няколко часа след като тя се появи.

Марк се наведе към екрана.

— Това е Лейла! — отсече той без колебание. — Това е нашата дъщеря!

— И аз се надявам да е тя — отвърна Маршал.

— Искам да я видя!

— Тя не е в Ню Йорк, докторе.

— А къде е?

— В Лос Анджелис, в центъра за спешна помощ „Сейнт Франсис“.

— Но как е… как е тя?

— Още е трудно да се каже. Лекарите провеждат изследвания. Но е твърде рано да…