Гийом Мюссо - Защото те обичам

Отвън, на тротоара, Конър пушеше цигара и се взираше през стъклото в девойката, сякаш искаше да проникне отвъд външността й, в тайните на нейната душа.

Иви бе поставила на скамейката свитото си на топка палто и бе разкопчала жилетката си, под която се виждаше черна тениска с надпис „Kabbalists do it better“ 3 3 Кабалистите го правят по-добре (англ.). . На шията й имаше сребърна верижка, на която висяха обърнат кръст и петолъчна звезда. Тя поглъщаше хамбургера с такова настървение, че цялата се беше изцапала с кетчуп. Докато се бършеше с хартиена салфетка, Конър видя, че на китките си бе сложила лепенки. Забеляза още, че на ръцете й под лактите имаше следи от нараняване, което явно самата тя си бе причинила. Меко казано, това момиче не беше добре. Конър чувстваше, че я владеят противоречиви сили, че е изпълнена с някаква решителност, която обаче можеше да я доведе до срив.

Още като млад, Конър споделяше с Марк дарбата си да вижда в душите на хората.

Марк…

Докторът усети, че при мисълта за своя приятел погледът му се размъти. Когато бяха още деца, те си бяха обещали винаги да разчитат един на друг. В течение на годините наистина успяваха заедно да отбиват ударите, които животът не им спестяваше. Но изчезването на Лейла бе взривило общите им ориентири и розовите им надежди.

Конър всмука за последен път дим от цигарата и хвърли фаса в снега. В тази Бъдни вечер той имаше усещането, че е поел върху раменете си умората на целия свят. Защо ли трябваше в три часа през нощта да мръзне тук, вместо да си е вкъщи? Не биваше да продължава с този начин на живот. Не можеше да помогне на всички. Тежък за носене бе кръстът на майка Тереза. Навярно бе дошло време да си почине, да забрави пациентите си, да напусне Манхатън и да отиде другаде, за да започне нов живот.

Да се възроди.

В продължение на няколко секунди тази евентуална възможност предизвика в ума му своеобразна еуфория, ала само до мига, в който усети, че от другата страна на стъклото Иви е втренчила очи в него. Вдигна глава и за пръв път погледите им наистина се срещнаха. Едва тогава ясно разбра на кого прилича това момиче.

На самия него.

Без да я познава, той чувстваше, че и тя е обречена на подобно на неговото страдание. Иви развяваше своето като флаг, а той криеше своето зад статута си на лекар. Но в крайна сметка и двамата принадлежаха към един вид.

Конър реши да се върне в топлата атмосфера на кафе-ресторанта. Китарата на Клептън бе отстъпила ред на Боб Дилън: Shelter from the Storm, „Да се скриеш от бурята“. Една от любимите му песни, написана от певеца през 1975 г., след скъсването с жена му, Сара. Поредното доказателство за благотворното влияние на мъката върху художественото творчество.

— Е, как е хамбургерът? — попита я той, сядайки на пейката срещу нея.

— Бива — призна Иви и отпи глътка млечен шейк.

Конър се наведе към момичето. Ако искаше да й помогне, трябваше да научи повече неща за нея. И затова се опита да вложи в гласа си цялата убедителност, на която бе способен:

— Преди малко ми каза, че ти трябват пари…

— Зарежи тия работи! — пресече го тя.

— Не, обясни ми за какво ти трябват пари? Искам да разбера.

— Няма нищо за разбиране.

— Щом така смяташ…

Конър въздъхна дълбоко. Защо ли, дявол да го вземе, искаше да се занимава с хора против тяхното желание?

Недоволен от развитието на разговора, той стана и си поръча една „Корона“, без да изпуска Иви от погледа си. Неспокойна, с лице към прозореца, тя гризеше лакираните си в черно нокти.

Докато плащаше бирата, Конър провери съдържанието на портфейла си: три банкноти по сто долара, които наскоро бе изтеглил от банкомата. За да се чувства сигурен, винаги трябваше да има значителна сума в джоба си. Класически рефлекс на човек, който в миналото е бил беден.

В този миг в съзнанието му покълна една идея. Той слезе от високото столче и се приближи до скамейката, където Иви прибираше нещата си с намерение да си тръгва.

— Предлагам ти малка игра — рече той и сложи на масата едната от стодоларовите банкноти.

— Как се казва играта ти? Развращаване на непълнолетна?

— Мислех, че искаш да спечелиш пари…

Тя погледна банкнотата със смесено чувство на презрение и любопитство. Ръката на Конър я прикриваше отчасти и девойката видя, че на безименния му пръст липсваше една фаланга.

— Ако искаш, тя е твоя — продължи Конър, приближавайки банкнотата към момичето. — Отговаряш на въпроса ми и тя е твоя…