Гийом Мюссо - Защото те обичам

— Била ли е бита, изнасилена?…

— Честно казано, нищо не знаем…

Марк избухна:

— Как така нищо не знаете?

Той толкова се приближи до ченгето, че почти го докосваше, измервайки го със заканителен поглед.

— Успокойте се! — рече му Маршал, отстъпвайки назад. — Ще ви разкажа всичко по ред, както вече го сторих пред съпругата ви.

Никол ги покани в кухнята и се зае да приготви кафе. Мъжете седнаха един до друг и Маршал извади от джоба бележник, за да е сигурен, че нищо няма да пропусне.

— Вчера следобед към пет часа бе намерено момиче на около десетгодишна възраст, което бродело по една от алеите на търговския комплекс „Съншайн Плаза“ в Ориндж Каунти, Лос Анджелис.

Марк се хвана за главата, а Маршал продължи:

— Нейната възраст, външността й, родилното петно, зарасналата рана на брадичката, всичко това ни даваше основание да мислим, че е вашата дъщеря.

— Този търговски център — подхвана Марк, — точно там…

— … там, където тя изчезна преди точно пет години — допълни го Маршал.

По лицето на Марк се изписа някакво съмнение.

— В същия час, на същото място, преди точно пет години…

— Наистина едва ли бихме могли да наречем всичко това случайност, съгласен съм с вас.

— А Лейла какво ви каза?

— Именно там е проблемът, доктор Хатауей, дъщеря ви не каза нищо .

Марк се навъси.

— Нито една дума: нито пред нас, нито пред персонала на болницата, който се грижи за нея от вчера.

Пълен мутизъм?

Марк бе започнал да разсъждава като лекар. В своята практика многократно бе имал случаи да лекува деца, страдащи от психотична немота.

— Това, което чух, ми стига! — рече той и скочи от мястото си. — Тръгвам за Лос Анджелис да търся Лейла.

— Резервирали сме ви места за днес или за утре — уведоми го Франк и също стана. — Обадете ни се, щом се приготвите. Една от нашите коли ще ви закара до летището.

— Ние сме готови — отсече Марк. — Излишно е да чакаме.

За момент в хола настъпи напрегната тишина. Никол я наруши:

— Не!

Марк недоумяващо се обърна към жена си.

Вместо да отговори, Никол посочи с пръст стъклената преграда. Марк погледна в същата посока и видя отражението на лицето си като в огледало. Лице на непознат човек, мършаво, мръсно, с дълга сплъстена коса, рошава брада, подпухнали устни, кървясали очи. Той наистина изглеждаше страшен.

— Нали не искаш да се появиш пред нея в този вид?

Марк се засрами и наведе глава, без да възрази.

— За щастие, не всичките ми клиенти са като вас! — промърмори Джо Калахан, съдържателят на една от последните традиционни бръснарници в Бруклин. — Да се подстригвате веднъж на две години , това никак не ви подобава, доктор Хатауей. При това дори нямам предвид брадата ви.

На стария бръснар му беше нужен цял час, за да си изпълни задачата, както трябва. Привърженик на добре свършената работа, той постави кръгло огледало зад врата на доктора, за да може да прецени дали му харесва новата прическа.

— Надявам се следващия път да не чакам толкова дълго време — обеща Марк.

С десет сантиметра по-къса коса и с гладко избръснато лице, Марк едва се разпознаваше.

След като излезе от бръснарницата, той бързо се насочи към един моден бутик в Парк Слоуп, където често ходеше, когато беше млад, амбициозен лекар, изпълнен с планове за бъдещето. И ето го с ленени панталони, с добре скроено сако, с поло последна мода, украсено със сребрист крокодил… Истина е, че дрехата прави човека. Няколко часа преди това той бе една въргаляща се в мръсотията отрепка, а сега с малко подстрижка и някоя друга нова дрешка създаваше съвсем друго впечатление.

Върна се вкъщи пеша. Полицейската кола вече не беше пред дома му.

Добре че са се махнали.

Тъкмо се канеше да позвъни, когато си спомни, че Никол му беше върнала ключовете. Отвори вратата и мина по коридора. Прозорците бяха отворени. Холът бе облян в пролетна светлина и миришеше на бергамот и портокалов цвят. Компактдискът на Кийт Джарет се въртеше в уредбата и разпръскваше в помещението дъжд от кристални ноти. „Кьолнският концерт“ — апотеозът на Джарет, най-хубавата концертна импровизация за всички времена, джаз, което се харесва дори на онези, които не обичат джаз. Марк бе обзет от силно вълнение. За него този диск имаше и сантиментална стойност: Никол му го бе подарила в началото на любовната им връзка.

— Никол? — извика Марк.

Отговор не последва. Сигурно беше на горния етаж.

Изкачи се, прескачайки стъпалата по две, по три.