Гийом Мюссо - Защото те обичам

Оставаха му още няколко секунди да се чувства на сигурно място в предпазния пашкул на колата, омаян от чистите цигулкови тонове на музикалния фрагмент, който звучеше от радиото.

Тази музика… позната ми е.

— Красиво е! От кого е?

— „Шакона“ от Бах — отвърна шофьорът меломан и му показа кутийката на компактдиска.

Марк се вгледа в ефектната снимка върху кутийката: цигуларка в леко изящно облекло бе опряла лицето си в огледало и заедно със своето отражение се бе превърнала в двуглаво същество — едновременно и сексапилно, и смущаващо. Върху жълтия етикет на престижната музикална къща фигурираха името на изпълнителката и програмата на рецитала:

Никол Хатауей изпълнява Бах

Партити за соло цигулка

Марк нямаше време да усети някакво смущение. Лейла току-що бе отворила очи. Погледна баща си, усмихна се и се прозина.

— Сложи си якето! — подкани я Марк. — Отиваме да вземем самолета.

Момичето го послуша и двамата слязоха от таксито и се насочиха към терминала.

Напрежението в залата за заминаващите стигаше до връхната си точка. Една седмица преди това в Обединеното кралство бяха разкрили терористичен заговор, който бе предизвикал паника от двете страни на Атлантика и бе последван от серия фалшиви предупреждения за опасност. Нивото на антитерористичната бдителност се беше повишило от „критично“ на „върхово“ и всеки ден имаше много анулирани полети. Марк се увери, че техният не е отменен, и забърза към посоченото място за регистрация. Той знаеше, че засилените мерки при претърсването на пътниците и проверката на багажите удължаваха подготовката за качване в самолета, и искаше възможно най-бързо да се освободи от тази формалност.

Движейки се сред тълпата, Марк държеше Лейла здраво за ръката, сякаш се страхуваше да не я изгуби отново.

— Доктор Хатауей, доктор Хатауей!

Марк се обърна изненадан.

На няколко метра зад тях непознат мъж тичаше към него.

— Майкъл Филипс, работя за „Хералд“ — представи се той.

Марк се навъси.

— Бих искал да чуя няколко думи от дъщеря ви — заяви репортерът и извади магнетофон от джоба си.

— Няма какво да ви казваме — отсече Марк, притискайки Лейла до себе си и ускорявайки ход.

Но другият тръгна по петите му и продължи с по-убедителен тон:

— Предлагам да се договорим: седемдесет и пет хиляди долара за интервю и няколко снимки.

— Вървете по дяволите! — изкрещя Марк.

Но като се обърна назад, той видя, че журналистът държи мобилния си телефон и се готви да направи снимка.

Стараейки се да предпази Лейла, докторът хвана Филипс за гушата и така го стисна за гърлото, че другият го изпусна.

Телефонът падна на земята и Марк го направи на парчета с тока на обувката си.

— Ще ми платите за това! — закани се журналистът, разтривайки врата си.

За няколко секунди Марк спря погледа си на него, изненадан от собствената си импулсивност и от бързината, с която се разви тази разправия.

После се обърна и докато крачеше към зоната за регистриране, чу Филипс, който му отправяше предупредителни думи:

— Вие сте затънал до шия, Хатауей, и изобщо си нямате представа за това. Аз направих проучване и бих могъл да ви дам някои сведения. Вие изобщо не знаете каква е истината! Нито за вашата съпруга, нито за дъщеря ви!

Автобусът, обслужващ линията от „Юниън Стейшън“ 6 6 Юниън Стейшън — централната жп гара на Лос Анджелис. — Б.р. до летището, изсипа пътниците си пред терминал 2. Между тях беше едно петнайсетгодишно момиче в тъмно облекло. Иви слезе последна. Все още сънена, тя влезе в залата за заминаващите и с присвити очи се вгледа в информационните табла, за да провери в колко часа е нейният полет. Последната нощ спа на една пейка и цялото й тяло бе схванато. Стомахът й къркореше. Ставите й пукаха, а костите й като че ли всеки миг щяха да се начупят — толкова крехки й се струваха. Хвърли завистлив поглед към щанда на „Старбъкс“ и й се дощя да си вземе кафе и бисквити, но нямаше пукнат долар в джоба си. Тъй като беше много изгладняла, наведе се дискретно над кошчето за боклук и намери недопит портокалов сок и остатък от кръгло хлебче.

След няколко часа щеше да бъде в Ню Йорк. Неприятно стечение на обстоятелствата я беше принудило да се озове в Лос Анджелис, но сега вече можеше да отиде при човека, когото преследваше. Знаеше адреса му: жилищна сграда в северната част на Манхатън. Щом го намереше, щеше да го убие.

Щеше да го убие.