Паоло Джордано - Черно и сребърно

Издава, че донякъде е наясно, чак към края на разговора, когато Нора ентусиазирано я пита дали сега, когато отново има сили, се чувства готова пак да се грижи за градината.

– Не, за градината, не – отдръпва се изведнъж, – за това съм прекалено слаба.

След малко се сбогуват с накиселяващия после​ вкус на недоверие в устата.

Древното здравомислие, с което госпожа А. е въоръжена, при все това ѝ налага да изживее пос​ ледния благодатен етап, като че никога няма да свърши. За късмет представлението на Емануеле се пада точно по време на тези два – или малко повече – месеца на подобрение. Избран е да играе една от централните роли, малко грубиянска, в „Магьосникът от Оз“, тази на Плашилото, от което Нора се възгордява повече от него, който предпочита да играе лъва с медната кралска грива.

Поверяваме на госпожа А. изработката на костюма. Още е възхитително сръчна, китката ѝ е стабилна, не се колебае и не трепва, когато насочва намокрения със слюнка конец към дупката на иглата. Резултатът от един следобед работа е изумителен: покрила е с кръпки едно раздърпано долнище на анцуг, приспособила е една моя риза за горнище и е изпъстрила всичко, включително един чифт боти, които обаче трябваше да купим, с фрагменти от жълт вълнен конец, който да симулира сламени нишки. Маскираният Емануеле подскача около нея с ръце на кръста, приличен на духче, и за няколко минути отново са обзети един от друг. Това ще е последното частно изпълнение на нашия син за неговата любима гледачка, покорена от детската му хубост. Изкушавам се да ги снимам с каквото ми попадне подръка, но знам, че равновесието на мига е крехко, и не искам да го нарушавам.

В действителност представлението се провежда в съвсем различен климат от съмишленичеството на тази домашна прелюдия. Неочакваното присъединяване на всички членове на Нориното семейс​ тво създава сантиментално претоварване още по време на дългата прелюдия до изпълнението. Бабата и дядовците са се издокарали като за галавечер – майка ѝ с набиваща се на очи вечерна рокля, а нейният първи съпруг, както и настоящият, с учудващо подобни сака в рибена кост – и сега всички изглеждат недоволни, че се намират в голото преддверие на началното училище между десетки родители по дънки и къси ръкави. Очакват нещо от Нора и от мен – да ги настаним в подобаващи на облеклото им кресла, да им доставим напитки или поне да измислим начин да ги забавляваме.

Оказва се впоследствие, че физкултурният салон, където ще се проведе представлението, е прекалено малък, за да побере нестройната тълпа от родители. Антонио, който е възнамерявал да смае всички с фотографското си оборудване, допълнено от статив и бял рефлектиращ панел, вдига необуздан скандал на един господин, който според него му влизал в кадъра и който накрая грубо му препоръчва какво да направи с панела си. Зрителното поле на госпожа А., каквато е нисичка, е препречено от плътна стена от гърбове и якета. Тя също ни отправя разочаровани погледи, но ние самите едвам виждаме сцената, която изобщо не е повдигната от пода, и не знаем как да ѝ помогнем. От задушния топъл въздух и стоенето на крак получава световъртеж. Една жена я подкрепя и започва да ѝ вее с някакъв лист. Преди края на представлението, преди още доведеният ѝ внук да е излязъл на сцената, госпожа А. разбутва тълпата, за да мине, и си тръгва.

На излизане Емануеле веднага пита за нея:

– Къде е Бабет?

– Стана ѝ лошо, но видя всичко и каза, че си много добър.

Той отпуска рамене и докарва такъв обезсърчен израз на лицето си, че се питам дали все още играе роля, или наистина едно парченце от сърцето му току-що беше откъснато.

Прекалените хвалби на многото му баби и дядовци не са достатъчни, за да повдигнат духа му. Емануеле е изпълнил ролята си на напукания балатум в салона най-вече за госпожа А. и за нас, но задоволството му не достига и две трети от очакваното, защото нейното отсъствие тежи повече от нашето присъствие.

Сбогуваме се набързо и тръгваме към къщи, само тримата: двама родители и едно малко натъжено Плашило, което не пуска ръцете ни чак до входната врата, като че иска да покаже, че е наясно, разбрало е, че хората се отдръпват, хората си отиват завинаги и толкова, но ние не, на нас няма да ни го позволи, поне докато ни държи единни така.

Всяко дете е изключителен сеизмограф. Емануеле разбра преди нас, усети идващото земетресение, затова стискаше ръцете ни вечерта след представлението. След напускането на госпожа А. започнаха едни подземни свлачища, едно тихо раздвижване на плочи и подпочвени пластове и през лятото открихме, че епицентърът на труса е разположен в утробата на Нора.