Паоло Джордано - Черно и сребърно

– Като за джудже живя доста повече от предвиденото – е обобщителният коментар на госпожа А. – и си прекара живота добре, имаше и слава, и жени. Прекара си го добре, и още как!

Мисля, че в периода на томографията, преди да бъде информирана за отчайващия резултат от нея, Нора споделяше неоснования оптимизъм на госпожа А., мисля, че дори в известен смисъл го окуражаваше, макар че, когато я попитах, отрече, като твърдеше, че не става дума за оптимизъм и че във всеки случай идеята за акупунктура не е била нейна, а на майка ѝ.

– Акупунктура? Сериозно ли я заведохте на акупунктура ? И кога поточно?

– Преди да пристигнат анализите.

– Тя имаше рак в напреднал стадий, а вие... не мога да повярвам.

Закъснялото признание на Нора беше направено една вечер, в която ни бяха на гости двойка не особено близки приятели (дъщеря на възрастта на Емануеле, подобна житейска ситуация и приемлива географска близост). По-често, отколкото бихме искали, се случва някои пропуски да изплуват между нас, докато сме в компанията на други хора, все едно искаме да си подсигурим свидетели, съучастници или, подтикнати от страх, се опитваме да ограничим възможните реакции на другия чрез външно присъствие.

Нора заема отбранителна позиция:

– Ако не дава ефект, както мислиш ти, тогава няма никакво значение, струва ми се.

Безупречен аргумент, и все пак имах усещането, че нещо не е както трябва, че да падне в капана на суеверието и да си внуши възможността за лесно решение, беше поредната подигравка, в която туморът беше въвлякъл госпожа А. Шестнайсет​ те месеца страдание не ми бяха достатъчни, за да реша дали най-голямата услуга, която можехме да ѝ направим, беше да я доближим до истината, или, напротив, да я захранваме с фалшива надежда, но със сигурност бях по-скоро ориентиран към суровия реализъм.

– Вие какво бихте предпочели? – попитах гостите ни. – Имам предвид с подобна диагноза. Нямаше ли да ви се иска поне да не ви вземат за глупаци?

И двамата се измъкнаха. Долавяха, че съм по-пристрастен, отколкото показвах, но може би смятаха, че ракът на близък човек не е подходяща тема за десерта.

– Аз държа да съм наясно повече от всичко – заявих, – не би ми харесало да жертвам яснотата на мисълта точно накрая.

– Колко отчайващо – коментира Нора, с което показа, че не само съм притеснил гостите ни, но и току-що съм я обидил.

– Защо да е отчайващо?

Събра празните купички с резки движения.

– Забрави. Все едно, няма да разбереш.

Когато останахме сами, се опитах да я накарам да ми прости, като я разсмея. Припомних ѝ колко настояваше преди години да се консултираме с педиатър веган за Емануеле: „Помниш ли? Караше ни да го отбием с кимионови зърна и просо, като някое пиле“, и за онзи път, когато ме беше изпратила при един известен в града хипнотизатор, за да лекува безсънието ми (и в двата случая идеи на майка ѝ).

От хипнозата не изпаднах в състояние на транс, напротив, останах по-буден отвсякога през цялото време.

– Какво визуализирате? – питаше ме баритонът на доктора.

– Нищо, съжалявам.

Усещах как нервността му се усилва и се изнервях на свой ред, защото изглеждаше, че се държа неуважително. По едно време, докато бях отпуснат, започна силно да ми се върти главата. Той веднага се вкопчи в този симптом и изтълкува световъртежа като остатък от нарушения в слуховия апарат:

– Обзалагам се, че сте прекарали заушки.

– Действително. Но на петгодишна възраст.

– А, ето това е. Бяхте уплашен, нали?

– Не бих могъл да кажа.

– Разбира се, че сте били уплашен! Помислете за беззащитното дете, което за пръв път получава световъртеж, няма представа какво му се случва и изпитва страх, голям страх. Виждате ли го?

– Не...

– Вземете го на ръце.

– На ръце? Кого?

– Вземете на ръце това дете. Залюлейте го нежно, погалете го. Погрижете се за себе си, какъвто сте били тогава, пошепнете му да не се страхува...

Едно, две, три – и ме събуди, доволен.

– Всички онези жестоки травми, които съм си въобразявал, може да се окажат резултат от заушките – казах на жена ми, която най-после се усмихваше. – Разбра ли как го открих благодарение на теб и тази визионерка, майка ти? Ела тук, по-близо, помогни ми да залюлея страдащото дете в мен.

Факт е, че това за акупунктурата не беше шега, бяха отишли и трите заедно – Нора, майка ѝ и госпожа А. – при слепия доктор, който беше отказал тъща ми от цигарите и впоследствие от това, да се тъпче със сладолед посред нощ, беше ѝ излекувал лумбагото, жестоко влошената след развода мигрена, временното наличие на хемороиди и някои общи проблеми, свързани със самочувствието.