Паоло Джордано - Черно и сребърно

Сложихме масата в кухнята. Емануеле я позна и я обиколи, без да я докосва, все едно се питаше през кой пространствено-времеви тунел е пренесена от дома на госпожа А. до тук. Първата вечер ни беше странно да ядем на нея, никой от нас не беше свикнал със студенината на мраморния плот, с гладкото усещане на допир с ръцете. Изкуствената светлина се отразяваше в очите ни от светлата повърхност, цялата стая изведнъж беше станала по-бляскава.

– Трябва да сложа по-слаба крушка – казах.

– А, да – отговори Нора разсеяно. После добави: – Не ти ли се струва, че се храним заедно с нея?

За бюфета нямаше място, беше прекалено дълъг и заемаше прекалено много място за малката ни градска кухня. Сложихме го в мазето в очакване да му се измисли нова роля, което едва ли щеше да стане. Една сутрин слязох да го почистя и да го намажа с продукт срещу дървояди, защото забелязах, че по ъглите се е натрупал фин дървен прах. Когато отворих горните вратички, забелязах, че по вътрешните стени бяха залепени няколко статии от вестник, като всеки лист беше датиран отгоре с химикалка: 1975 или 1976 година. Годините, в които Ренато още е бил жив, но вече в тежко състояние. Доколкото знаех, госпожа А. имаше шкафа от една негова леля, може би беше сватбен подарък.

Прегледах заглавията на изрезките, като се опитвах да проумея логиката на критерия за селекцията.

Тъмни сделки, арестуван висш полицай

Пентагонът и ЦРУ са предизвикали сушата в Куба?

ITT потвърди, че е финансирала преврата срещу Алиенде

Държавните многофамилни жилища ще се топлят със слънчева енергия Заплата от един милиард за президента на козметична фирма Сан Джорио: смърдящо сметище

Тя на 50, той на 67: „Беше чиста любов от пръв поглед“

При пръв прочит статиите, общо към четиресет, не изглеждаха свързани. Единственият очебиен факт беше, че не ги е подбирала госпожа А. (съмнявам се, че имаше точна идея къде се намира Куба или пък че свързва името Пентагон с нещо различно от геометрична фигура с пет страни). И все пак, докато местех поглед от едното крило на другото, от едно вестникарско каре на съседните му, започнах да схващам, че темите не бяха толкова разнообразни и статиите се придържаха към някои основни насоки. Преброих ги и ги разделих по сюжети. Крайният резултат учудващо сочеше, че по-голямата част се отнасяше за ЦРУ, ФБР, обтегнатите отношения между Съединените щати и Фидел Кастро. Госпожа А. никога не бе споменавала, дори и в последните ни разговори, Ренато да е проявявал особен интерес към интригите на властта. Вратите на шкафа обаче ми представяха един мъж, привлечен от конспирациите, който беше залепил изрезките една до друга вероятно за да се добере до общата картина, разкриваща измамата, в която обществото го е въвлякло. Може би дори ставаше дума за нещо повече, може би Ренато е сътрудничил на тайните служби – госпожа А. не пропускаше случай да го опише като непредвидим човек с няколко живота, което го правеше толкова интересен, но най-вероятно един сътрудник на службите не би залепил изрезки за ЦРУ от вътрешната страна на кухненския шкаф.

Едно каре, маркирано с флумастер, информираше за десетте най-могъщи фирми в света по данни от 1973 година. „Крайслер“ беше на пето място. Ако Ренато знаеше какво се случи междувременно, как „Крайслер“ се превърна в пепел и сега я командва един негов земляк, щеше да помис​ ли, че планетата е обърнала посоката на въртене около оста си.

Ако моите и Норините мебели един ден се окажат на търг, ако ги намерят под пепелта на изригнал вулкан, няма да открият в тях почти нищо от нас, най-много някоя набързо направена драсканица на Емануеле, подобна на скална рисунка, отнасяща се до периода, в който се домогваше до всеки ъгъл вкъщи, въоръжен с флумастери. Археолозите от бъдещето няма да се натъкнат на снимки, малкото, които имаме, са качени на твърдия диск на компютъра, който ще бъде отдавна излязъл от употреба, когато бъде намерен. Нора и аз сме странни маниаци иконоборци: нищо не пазим, не си разменяме нито писма, нито бележки (с изключение на списъци за пазар понякога), по време на пътувания не си купуваме сувенири, защото повечето са проява на лош вкус, а и вече са еднакви по всички краища на света, и откакто апартаментът ни беше посетен от крадци, не съхраняваме злато или бижута, просто нямаме такива. Нашето съвместно съществуване е поверено на добрата ни памет и на тази на силициевата мат​ рица. Да, ние двамата също, Нора, забравяме за бъдещето. Нямаме сватбен албум, как е възможно? А някой ден ще се почувстваме достатъчно далече от този момент, за да поискаме да го преживеем отново, поне на снимка.