Паоло Джордано - Черно и сребърно

Един ден госпожа А. идва у нас и ѝ премервам обиколката на черепа в кухнята с шивашкия сантиметър от кутията за конци, чието използване някога беше нейно изключително запазено право. После я снимам – отпред, отзад и в профил. Перуката трябва да е сресана така завинаги, във вечна прическа за коса, която никога няма да порасне.

Съпровождам я аз самият за пробата, което ме кара да се чувствам доста странно, почти като че я придружавам на гинекологичен преглед. Госпожа А. е радостна, ракът може да бъде победен, изглежда доволна, че тази част от деня е посветена на нея, че някой си е направил труда да кара нейната кола и после да я заведе на кафе. Никой не ѝ е посвещавал време незнайно откога.

Вътре в магазина ни настаняват във вестибюл, от който се вижда какво става в другите стаи. Над нас виси полилей с кристални орнаменти, на който са монтирани енергоспестяващи крушки. Обстановката е нещо средно между аристократична и западнала, но по-скоро всъщност е западнала. Госпожа А. сочи мебелите един по един и определя стила им: ампир, сецесион, барок...

– Виждаш ли, ако имах дете, на колко много неща можех да го науча? – въздъхва.

Но нямаше дете.

Когато Нора и аз се целунахме за пръв път, носех​ ме перуки: нейната, висока един лакът и с форма на ананас, моята – сива и на къдри. И двамата бях​ ме с напудрени в бяло лица. Репетирахме в курса по актьорско майсторство няколко сцени от „Гостилничарката“ [3] Комедия от Карло Голдони (1753). – Б. пр. , които нямаше да представим пред публика. Обличахме костюмите, за да повдигнем нивото на тържественост и самодоволство.

Всяка вечер студентите и докторантите от Физическия факултет, между които и аз, излизаха от строгата сграда на „Виа Джурия“ и се пръсваха из града в търсене на места, където момичетата да не се

обличат така отблъскващо скучно и изобщо да не се отнасят към телата си с такава досадна небрежност. Записвахме се във фотографски курсове, в готварски курсове, на източни езици, танго и аеробика; успявахме да се вмъкнем на студийни прожекции, претъпкани от дипломантки по съвременна литература, или се преструвахме, че вярваме в духовния потенциал на лая йога, само и само да ни се отвори път към секса. След различни опити се озовах на актьорски курс, макар и да не хранех никакъв интерес към театъра. На първия урок Нора, която посещаваше курса повече от година, ми показа дихателните упражнения. Жена ми натисна стомаха ми с ръка с такъв замах, че издадох неволен смущаващ звук, преди дори да ми каже името си.

След курса, вече късно вечерта, се заразхождахме напред-назад покрай реката, като се въртяхме около автобусната спирка, където накрая трябваше да се разделим, и пропуснахме няколко автобуса. Нора почти през цялото време говореше за баща си и майка си, които тогава бяха точно в най-враждебния период на развода. Измъчваше я мисълта за родителите ѝ, както може да се измъчва човек само когато е на двайсет и пет и си дава сметка, че иска да бъде съвсем различен от тях някой ден и че може би няма да успее.

Вечерта, в която носехме перуките, я разсмях, като имитирах руснака докторант на стипендия Алексей, с когото деляхме един кабинет на партера. От един месец живееше в работния ни кабинет, за да не плаща наем. Беше се снабдил с електрически котлон, на който топлеше ужасното съдържание на най-различни консерви, а нощно време опъваше спален чувал върху бюрата ни, събрани едно до друго, като се спотайваше от охраната. Раздигаше всичко, преди да съм пристигнал, с изключение на случаите, в които не чуваше будилника. Нора ме целуна без никакво предизвестие. Бяхме с перуки и аз имитирах неудачния английс​ ки на руснака, така че в известен смисъл бяхме и не бяхме себе си, но сигурно винаги е така, когато целуваш по устата някого за пръв път.

Разказвам всичко това на госпожа А., най-вече за да я разсея, докато чакаме, но сигурно вече ѝ е известно или пък не я интересува особено, защото, щом се появява едно момиче с дървена поставка с формата на глава, върху която е поставена новата ѝ коса, скача на крака.

Фалшивата коса невероятно прилича по цвят и подстрижка на нейната, но съм готов да се обзаложа, че консистенцията е доста различна. Госпожа А. се настанява пред едно огледало и се оставя да ѝ я нагласят тържествено на главата като корона. Гледа прехласната отражението си, завърта глава първо на едната страна, после на другата, поисква от момичето малко огледало, за да види как ѝ стои отзад.