Паоло Джордано - Черно и сребърно

Допитвам се до приятел лекар, като му предавам, каквото съм успял да разбера от хистологичното изследване, което госпожа А. ми прочита, като изопачава всички термини (ще продължи да го прави до края, непроницаемият научен жаргон е подигравка с нейната интелигентност, макар че през последните месеци ще проговори с онази надутост на човек, усвоил сложната медицинска терминология на вътрешните болести, защото се е сближил с нея). Различавам „карцином“ и „не на малки клетки“ и „четвърти стадий“ и това е достатъчно за моя приятел, за да изпъшка тежко и после да каже:

– Ще стане бързо. Тези тумори действат с невероятна точност.

Във водовъртежа на последвалите телефонни обаждания – сега ѝ звъним всяка вечер, за да ни държи в течение – най-често повтаряното от нея изречение е: „Не мога да разбера“. Иска ми се да ѝ отговоря, че няма много за разбиране, че така стоят нещата и толкова, туморът ѝ е част от статистика, може би на опашката от гледна точка на функция на разпределението на Гаус, но така или иначе, част от естествения ред, обаче запазвам реализма за себе си, позволявам си да го проявявам само пред Нора, която се пита защо по същия отнесен начин. Що се отнася до моята ясна преценка, тя е само украсена форма на цинизъм, една от чертите ми, които най-много я дразнят, остатък от младежката ми заядливост, с който още не е успяла да се справи. Спираме да говорим по темата.

Резонното обяснение, което всички търсеха, не закъсня да се появи все пак под формата на изрезка от вестник, която една съседка на госпожа А., Джулиета, най-зле реагиралата на новината от всички, ѝ носи един следобед, запазена в проз​ рачна папка. Научно изследване със съмнителна стойност обявява процентна аномалия по отношение на туморите във Вал ди Суза. Възможни причини: телефонният предавател над Кианоко, за чието вредно влияние се говори от години сред жителите на долината, и ядрените електроцентрали по течението на Рона.

– Може би – коментирам по телефона, – да, може би – но не мога да не забележа, че изрази като „аномалия“ и „ядрени електроцентрали“ биват възприети от госпожа А. като ужасяващи или пък като успокояващи, според случая.

Няма място за спорове. Телефонен предавател и централи отвъд границата: ако това е необходимо, добре дошли са, да припишем вината на тях. По-лесно е да се ядосваш на обогатения уран на французите и на електромагнитните излъчвания, отколкото на също толкова невидимата съдба, на празнотата, на безмилостния гняв божи.

Скоро спираме да се питаме за причините поради липса на време. Над госпожа А. се струпват нови, наложителни занимания, които ѝ напомнят за годините диализа на Ренато, само че сега тялото под прожекторите е нейното и отговорна е тя самата. С оглед на първия цикъл химиотерапия – онкологът е предвидил три с интервали от по двайсет дни, след като неохотно е отхвърлил възможността за операция – с оглед на първия цикъл госпожа А. пожелава да се снабди с перука. Не знае кога косата ѝ ще започне да се сипе по пода кичур след кичур и иска да бъде подготвена. По ирония на съдбата косата е единственото нещо, на което наистина държи: върви изкривена, не си е купувала нова дреха от поне двайсет години (така че нямаше как да сгрешим с нова жилетка като подарък за всеки повод), не харчи дори минимално за козметика или бижута, тъй като носи само тези, които съпругът ѝ е виждал, но има специално отношение към тежката си коса. Понякога Нора ѝ запазва час при своя фризьор, за да я поглези. Неведнъж ми е обръщала внимание каква рядкост са естествено белите коси като тази на госпожа А., бяло, изпъстрено със сребърни нишки.

– Де да имам такава и аз, като остарея – казва и подозирам, че по-дълбоко зад това пожелание се крие желание за принадлежност.

– Първо искам да се подстрижа – обявява госпожа А. по телефона, – късо, както когато бях млада. Поне да свикна да си гледам голата глава.

Нора се отнася към аргумента като към това, което е, един каприз:

– Не говори глупости. Много си е добре така.

Скритата надежда на госпожа А. е, че ако се подстриже, корените на косата ѝ ще се подсилят достатъчно, за да не опада после. Мисленето ѝ е силно повлияно от общоприети схващания, които винаги са ме забавлявали или вбесявали, според случая. Няма представа за унищожителната сила на отровата, която ще вкарат в тялото ѝ, за енергията, която ще прокуди всяка форма на живот и на съпротива, добра или лоша, без разлика, като ураган. Накрая Нора успява да я разубеди. Заема се да намери най-добрия магазин за перуки. Свързва се с една клиентка, чийто апартамент в Лигурия е обзавела, която преди година се е лишила и от двете си гърди поради злокачествена киста и за която сега говори с особено възхищение, като че преживяното я е издигнало на по-високо ниво на съзнание. Тя ни насочва към един магазин в центъра и ако се съди по предварителното ми обаждане, не греши: момичето, което ми отговаря, изпитва много по-малко неудобство от мен да говори за перука за болна от рак жена, дори не изпитва никакво неудобство, все едно непрекъснато ѝ звънят по същия повод.