Паоло Джордано - Черно и сребърно

А сега сме на началната позиция. Отново спекулирам с европейските дестинации, които биха примирили моите професионални нужди с очакванията на Нора и в които съществува поне едно начално италианско училище за Емануеле. Дърам, Майнц, Упсала, Фрайбург: никой не задоволява всички критерии наведнъж, затова ги зачертавам един по един. Когато списъкът свършва, се премествам върху друг: този с имената на колегите, с които ще си оспорвам следващото финансиране за изследователска дейност. Проследявам в интернет последните публикации на всеки един и броя използваните цитати в тях, вкарвам данните в една програма и пресмятам точките, за да ги сравня с моите. Имам основание – някой и друг показател в моя полза, при положение че оценяването е коректно и не подлежи на ходатайства от департамента – да мис​ ля, че мога да мина на следващия кръг.

И дори да стане така, след няколко години пак ще изпадна в несигурност, и после пак, докато съдбата не се намеси благоприятно (точен брой последователни счупвания на таза на петия етаж на Факултета по физика) или докато, по-вероятно, не се реша да се отърся от романтичната мечта, за да се отдам на конкретиката. Има свободни работни места в областта на финансите, на софтуера, на консултантската дейност: физиците умеят да боравят с големи количества информация, приспособими са и най-вече не се оплакват – така се говори.

Пред моя психотерапевт успявам да отложа самосъжалението за по-нататък и се обявявам за стъпил на земята или на път да стъпя. След като определя характера на депресията ми за „общо взето, философски“, ми препоръчва най-банален лексотан за най-лошите нощи.

И така, ето ни и тримата, всеки погълнат от себе си и от никой друг: Нора, която се оплита в множащите се задължения, Емануеле, който се опитва да заглуши чувството за липса, и аз, опрян на идеята за слабата ми психика. Понякога едно семейство на новобранци е и това: една свита мъг​ лявина от егоцентризъм с риск за имплозия.

Всичко това е достатъчно, за да забравя кашлицата на госпожа А., която междувременно се влошава дотам, че не я оставя да мигне. Още някой, страдащ от безсъние, и то не защото стаята ѝ е пълна с духове – нейните духове отдавна са се превърнали в най-добрите ѝ приятели – а защото всеки път когато си легне, гърдите ѝ започват да клокочат, докато не се върне в седнало положение, за да отпива още вода или още сладникав сироп.

Престанала да ходи и на църковна служба, защото пречи, забелязала, че започват да я гледат неодобрително и раменете на стоящите пред нея потръпват раздразнено. Последната неделя си тръгнала малко преди причестяването, като нас​ тъпила непохватно жената до нея, докато се опит​ вала да излезе от реда. Кашлицата ѝ отеквала, усилена от високия гол свод по непоносим начин.

Докато се връщала към къщи по прекия път между брезите, се питала, водена от гняв и не без страховитото чувство на съмнение в богохулство, дали цялата работа с причестяването – цялата „работа“, ето един израз, който се появява на устата ми, когато говоря за нея, използваше го непрекъснато: „хубава работа“, „каква е работата тука?“, „трябва да оправим тая работа с чорапите“, всяко нещо определяше като някаква работа – та докато се прибирала вкъщи онази сутрин, се питала дали специалната атмосфера, която се създава около причестяването, не била в крайна сметка замислено представление, постигнато чрез пеенето, чрез думите, нашепвани от свещеника, чрез хората, застанали на опашка със събрани длани и наведени глави. С тази мисъл започнало бавното отдръпване на госпожа А. от една вяра, която не познавала съмнения и която точно тогава щяла да ѝ бъде по-нужна отвсякога. Повече нямало да се изповяда, дори когато краят наближи. От един момент нататък мисля, че прецени, че този път е ред на Господ да ѝ иска прошка.

Едно от редките ни търкания се отнасяше именно до религията. За известно време си беше втълпила, че трябва да научи Емануеле да се моли, без особено да се интересува от мнението ни. Не, че Нора и аз бяхме напълно против, но бяхме избрали да сключим граждански брак и никога не бяхме влизали заедно в църква, освен на чужди церемонии или от чисто туристически интерес. По административно-религиозни причини аз бях подложен на свещения акт на кръщенето на дванайсет години, заедно с първото причастие и миропомазването, нещо като изгодно три в едно (баща ми, съвсем на друго мнение по въпроса, се представи на свещеника с изпъната напред ръка и му промърмори нещо за Галилей, отричането от вярата и кладите, от което той побледня). Както ненадейно се появи, така и бързо угасна моята отдаденост на вярата.