Паоло Джордано - Черно и сребърно

Нора просто винаги е била хладна по отношение на вярата: доколкото ми е известно, никога не се моли и откакто я познавам, носи на врата си една абаносова броеница, без да се замисля за символичното ѝ значение, а само защото ѝ харесва как ѝ стои.

– Какво лошо има? – отговори ми, когато проявих недоумение към едно толкова повърхностно отношение.

Емануеле, изглежда, притежаваше усет за нашата двойственост по отношение на религията. На масата се впускаше да нарежда молитвите на госпожа А., като ни предизвикваше с поглед. Ние продължавахме да ядем, все едно че нищо не е било. Ако не престанеше, Нора му казваше любезно, но твърдо, че това не е подходящият момент и че е по-добре да запази молитвите за когато е сам в леглото.

Питам се дали вярата щеше наистина да пусне корени в сина ни, ако госпожа А. беше имала време да я подхранва. Може би щеше да е цяло щастие за него: едно каквото и да е кредо, смислено или не, сложно или просто според случая, все е по-добре от липса на кредо. Понякога ми се струва, че ние, възпитани като младежи в господството на непоклатимата логика, израсли вътре в загражденията на строгата научност, изпитваме по-големи затруднения от другите: виждаме твърде много от безкрайната последователност от грешки, плъзнали по света между индивиди, събития и поколения, но това, че ги виждаме, не означава, че знаем как да се справим с тях. Може пък да е имала право госпожа А. да повери настроението си отчасти в божиите ръце, точно както и на хороскопа по радиото в седем сутринта. Може би има право Нора да носи на врата си броеницата с лекота.

За няколко месеца от католическата вяра на Емануеле не остана и следа.

Наблюдавах го по време на погребението на госпожа А.: не успяваше да следва дори Отче наш , липсваха му някои думи и със задъхване подхващаше отделни откъси, като се озърташе в опит да чуе от другите. За момента Исус се нареди сред многото истории, които са му били разказвани.

За влошеното състояние на госпожа А. разбираме от телефонно обаждане. Една вечер Нора ѝ звъни. За толкова години Бабет нито веднъж не набра нашия номер, подозирам, че винаги е плащала само началната такса на телефонната сметка и нито цент повече. На Нора ѝ е трудно да разбере какво казва, защото кашлицата я прекъсва постоянно. Първо отишла при лекуващия лекар, който ѝ предписал инхалации с кортизон, но не помогнали. Така загубила петнайсет ценни дни. Когато се върнала, той я препратил по спешност при колега пулмолог, който назначил първо рентгенова снимка и после, когато видял резултата, и скенер с контрастно вещество.

– Скенер? – пита Нора панически, привличайки и моето внимание.

Да, скенер, обаче резултатът още не е пристигнал. С рентгеновата снимка пък минала по обрат​ ния път: след пулмолога, който ѝ показал едно петно отдясно – „може да е огнище, начало на бронхопневмония или съсирек, засега нека го наричаме сянка“ – се върнала при лекуващия лекар, единствения, който винаги се изразява ясно, и така направил и този път. Докторът държал снимката пред очите си дълго време, като я разглеждал на светлината на прозореца. После ѝ я върнал, разтъркал клепачи с длани и просто изрекъл: „Желая ви късмет“.

При тези думи госпожа А. избухва в силен плач. Скенер или не, разбрала е. Докато Нора с разширени и плувнали очи прави с пръсти едно Р, главно „р“ за Рак, и оформя другите букви с устни, а после доближава показалец до гърдите си, госпожа А., задавена от кашлица и хълцане, ломоти нещо за една птица, която дошла при нея в края на лятото и ѝ донесла скръбната вест.

Скоро диагнозата е поставена. За госпожа А. не е изненада, нито пък вече за нас, но си е разтърсващо. Туморът на белите дробове е най-често отъж​ дествяван, за разлика от всички други видове, с определен начин на живот, с вредни пороци, с някаква вина. Госпожа А. никога не е пушила цигари в живота си, дори когато, като момиче, помагала на баща си в магазинчето за цигари – ако най-нетърпеливите клиенти запалвали цигара още докато са в магазина, тя отваряла широко задната врата, за да изгони пушека; в семейството ѝ няма особена повторяемост на онкологични заболявания – една пралеля имала на гърлото и един втори братовчед на панкреаса – а собствената ѝ клинична картина се свежда до артрит и обичайните прекарани детски болести. Хранила се е здравословно; всеки път когато е било възможно, е консумирала зеленчуци от собствената си градина, дишала е чист въздух и не се е отклонявала от този начин на живот нито на сантиметър, никога. А пък...